Слезе по стълбите. Навън грееше слънце и сякаш изпълваше салона със златист газ. Докато стигне до вратата, я обзе истинско въодушевление. Каква приятна свобода! След толкова време в кафез, най-накрая да поскитори на воля! Можеше само да си представи какво ще каже Дейвид, когато разбере. За Бога, Лайла, казах ти, че е опасно. Трябва да мислиш за бебето. Но тя именно за бебето мислеше, бебето беше причината. Това не разбираше Дейвид. Дейвид, който беше прекалено зает да спасява света, вместо да помогне с обзавеждането на детската стая, който караше кола, която се движеше с гориво от аспарагус, с прах от феи, от благонравни мисли или там от каквото се движеше и който я беше оставил сама. Сама! А най-лошото беше, наистина най-лошото, че той дори не харесваше зайчето Питър. Как е възможно да чака дете от мъж, който не харесва зайчето Питър? Какво говори това за него? Що за баща ще бъде? Не, на Дейвид не му влизаше в работата какво прави тя, заключи Лайла, взе чантата си и ключовете от масичката в коридора и отключи вратата. Никому не влиза в работата дали тя ще излиза, или ще боядиса детската стая в бледозелено, яркочервено или червеникавокафяво. Дейвид да си го начука. Ако го влече.
Лайла Кайл сама ще си купи боята.
Осем
За заместник-директора денят не беше добър. В този ден, 31 май — Денят на загиналите във войните, не че имаше значение — сякаш наближаваше краят на света.
Колорадо вече не съществуваше, в общи линии. Колорадо беше капут. Денвър, Грийли, Форт Колинс, Булдър, Гранд Джанкшън, Дуранго и градчетата между тях, наброяващи хиляда. Последните сведения от въздушното разузнаване показваха кадри като от бойно поле: преобърнати коли по магистралите, горящи сгради, навсякъде трупове. По време на светлите часове от деня не се виждаше друго движение, освен от птици, огромни кръжащи ята птици, които сякаш бяха получили заповед от Централното управление на лешоядите.
Дали някой щеше да прояви добрата воля да му сподели чия беше идеята да се избие населението на цял Колорадо?
А вирусът беше неудържим. Разпространяваше се във всички посоки, ръка с дванайсет пръста. Докато отбраната на щата успее да затвори главните междущатски магистрали — тия разтреперани от страх задници не бяха в състояние сами да се измъкнат и от горяща къща — конят вече излиташе в галоп вън от обора. Тази сутрин Центърът за контрол и превенция на заболяванията беше потвърдил нови случаи в Киърни, Небраска; Фармингтън, Ню Мексико; Стърджис, Южна Дакота; Ларами, Уайоминг. И това бяха само случаите, за които са разбрали. Нищо още не се съобщаваше за Юта или Канзас, но беше въпрос на време, може би дори въпрос на часове. В Северна Вирджиния беше пет и половина, три часа оставаха до залез, пет часа до залез оставаха на запад.
Те действаха нощем.
Срещата с командващите видовете въоръжени сили на Министерството на отбраната не мина добре, Гилдър не беше и очаквал друго. Като начало съществуваше онзи „проблем“ със Специалните оръжия. Военните открай време бяха притеснени относно или недостатъчно наясно по отношение на дейността на Отдела за специални оръжия или се питаха защо този отдел съществува отделно от каквото и да било военно командване и на всичко отгоре бюджетът му се дава от Министерството на селското стопанство. (Отговор: Защото на никого не му пука за селското стопанство.) При военните всичко се свеждаше до йерархия, важно беше кой пикае върху пожарния кран най-отвисоко и доколкото военната управа схващаше: Специални оръжия не отговаряха пред никого, а отделните му звена бяха събрани от дузина други агенции и частни предприемачи. Твърде много приличаше на игра на карти, в която никой нито можеше да ѝ хване края, нито къде и какви са ѝ козовете. Колкото до истинската дейност на ОСО, Гилдър беше чул прякорите на отдела. „Отдалечаване от сериозните оръжия.“ „Отдел за смахнати и откачалки.“ „Особено сдухани олигофрени“. И любимото му „Отдел за складиране на обуща“ (Дори беше започнал да ги нарича Склада).
И така заместник-директор Гилдър (дали още имаше истински директори?) се беше озовал изтипосан пред командващите видовете въоръжени сили (достатъчно звезди и нашивки имаше около масата за съставянето на девически скаутски взвод), за да предложи своята официална оценка на ситуацията в Колорадо. (Съжалявам, създадохме вампири; навремето си примряхме от въодушевление по идеята.) Последваха цели трийсет секунди, изпълнени с втрещено мълчание, всеки чакаше да чуе кой ще говори след това.