Зави на юг, после отново на изток, вървеше през предградията. Навсякъде виждаше едно и също, нямаше жива душа. Искаше му се поне радио да има за компания, но когато потърси някоя честота, чу само безсмисленото пращене, което чуваше от ден и половина. Известно време натискаше клаксона, мислеше си, че може да накара някой оцелял да се покаже, но накрая се отказа. Не беше останал никой, който да го чуе. Денвър беше гробница.
Когато двигателят угасна, Грей беше потънал в толкова дълбоко отчаяние, че няколко секунди дори не забеляза. Заради тревожещата го тишина започна да му се струва, че никога повече няма да види жива душа — че в целия свят, не само в Денвър, хората са изтребени. После осъзна какво се е случило, разбра, че двигателят е изгубил мощност. Няколко мига пикапът се движи по инерция със заключен волан. На Грей му оставаше само да седи и да чака пикапа да се движи по инерция, докато не спре.
Христе, помисли си той, това е всичко, което ми трябва. Пъхна оръжието на Иги в джоба на гащеризона си, изскочи от пикапа и вдигна качулката. Грей беше притежавал достатъчно потрошени коли в живота си, за да познае кога се е скъсал ремъкът на вентилатора. Логично беше да изостави пикапа и да намери друга кола с ключове. Намираше се на широк булевард със сгради като огромни кутии, в които се помещаваха търговски центрове за разпродажби на различни стоки: техника, мебели, строителни материали. Слънцето блестеше. Навсякъде паркингите бяха пълни с хаотично преобърнати коли. Нямаше сили да гледа към тях. Трябваха му само ремък и няколко основни инструмента за поправка, отвертка и два гаечни ключа, за да смени и обтегне ремъка. Може би в „Хоум Депо“ имат авточасти. Нямаше да е зле да провери.
Прекоси магистралата и се запъти към вратата, която зееше отворена. Мястото за складиране на предназначените за продажба бутилки с пропан до входа беше разбито и разграбено, но иначе входът на магазина не изглеждаше да е пострадал. Близо до него стояха наредени плътно и вързани една за друга косачки за трева, невредими бяха и изложените мебели за патио, покрити с жълт прах. Другият знак, че има нещо нередно, беше огромната квадратна табела от шперплат, подпряна до стената, на която със спрей беше написано ГЕНЕРАТОРИТЕ СВЪРШИХА.
Грей извади пистолета от джоба си, побутна вратата да се отвори и влезе. Токът беше спрял, но имаше някакъв привиден ред, много от рафтовете стояха празни, подът беше покрит с отпадъци. Вдигна оръжието пред себе си и предпазливо тръгна покрай предната стена на магазина. Погледът му търсеше сред табелите над гондолите онази, на която да пише АВТОЧАСТИ.
Изминал беше наполовина дължината на редиците, когато изведнъж замръзна намясто. Напред от лявата му страна долетя тихо шумолене, последвано от едва чуто мърморене. Грей направи две крачки и надзърна иззад ъгъла.
Някаква жена. Стоеше пред стелаж с мостри на бои. Носеше джинси и мъжка риза. Нежнокестенявата ѝ коса беше прибрана зад ушите и прихваната от вдигнатите на главата ѝ слънчеви очила. Жената беше и бременна — не така, сякаш бебето ще се роди ей сега, но достатъчно. Докато Грей я наблюдаваше, тя измъкна малка квадратна мостра с боя от мястото ѝ и намръщено замислена, започна да я оглежда под различен ъгъл. После я върна обратно.
Толкова неочаквана беше тази гледка, че Грей само я съзерцаваше в нямо удивление. Какво правеше тя тук? Изминаха цели трийсет секунди, а жената не забелязваше присъствието му, напълно погълната от загадъчната си работа. Не искаше да я изплаши, затова внимателно постави оръжието на отворена лавица и предпазливо пристъпи. Какво да каже? Никога не е бил добър в сближаването. Дори да разговаря с хората — не го биваше много. Реши да се прокашля.
Жената го погледна през рамо.
— Крайно време беше — рече тя. — Стоя тук вече двайсет минути.
— Госпожо, какво правите?
Тя се извърна от стелажа.
— Това отделът за бои ли е, или не е? — държеше куп мостри, разперени ветрилообразно като карти. — Мисля, че нюансът „Гардън Гейт“ става, но се притеснявам да не е прекалено тъмен.
Грей беше загубил ума и дума. Тя искаше да ѝ помогне да избере боя ли?
— Вероятно никой не иска мнението ви, наясно съм — оживено рече тя, както се стори на Грей, малко пресилено оживено. — Пригответе ми я и ми вземете парите, сигурна съм, че всички така казват. Само че аз ценя преценката на човек, който разбира от занаята си. Е, какво ще кажете? Какво е професионалното ви мнение?