Грей вече стоеше само на няколко стъпки от нея. Лицето ѝ имаше фина костна структура и бледа кожа, с почти незабележими, разперени като лъчи бръчици покрай очите.
— Виждате ми се объркан. Не работите ли тук?
Тя присви очи към него.
— Не работите ли тук?
— Госпожо, тук никой не работи.
В изражението ѝ проблесна объркване. Както се появи, така и изчезна, а по лицето ѝ се изписа вече гняв.
— Едва ли точно това трябва да ми кажете — отхвърли думите му тя. — Да се опита човек да намери малко помощ на това място е все едно като да си извади зъб. Но както казвах, трябва да разбера коя от тези бои ще подхожда най-много за детска стая — тя се усмихна към него плахо. — Предполагам не е никаква тайна, но чакам бебе.
Грей се беше срещал с всякакви откачалки, но тази жена беше за първа награда.
— Госпожо, мен ако питате, не бива да сте тук. Опасно е.
Лицето ѝ отново сякаш застина, а после отговори така, сякаш първо обмисля думите, а в следващия миг пренастройва смисъла им.
— Наистина звучите като Дейвид. Да ви кажа откровено, тези приказки вече ми досадиха — въздъхна тежко. — Ами нека да е „Гардън Гейт“. Ще взема няколко кутии от нея с ефект драскана мазилка, моля. Бързам, ако не възразявате.
Грей съвсем се втрещи.
— Искате да ви продам боя ли?
— Вие сте или не сте управителят?
Управителят? Как се стигна дотук? Започна да осъзнава, че жената не се преструва.
— Госпожо, не знаете ли какво става?
Тя извади две кутии от стелажа и ги подаде.
— Ще ви кажа какво става. Купувам боя, а вие ще ми я смесите, господин… Струва ми се, че не знам името ви.
Грей преглътна. Имаше нещо у тази жена, която го правеше напълно безпомощен, все едно че го влачеше побягнал кон.
— Грей — рече той. — Лоурънс Грей.
Тя побутна кутиите към него и го принуди да ги вземе. Иисусе, ами тя буквално го накара да си попълни заявлението за работа. Ако продължеше така, никога нямаше да се сдобие с ремък.
— Господин Грей, бих желала да купя няколко кутии „Гардън Гейт“, моля.
— Ами не знам как да стане.
— Знаете и още как — тя посочи касата. — Просто въведете броя им в онази там, как се казваше… машина.
— Госпожо, не мога.
— Какво искате да кажете с това, че не можете?
— Първо на първо няма ток.
Забележката ѝ имаше някакъв благотворен ефект. Жената изви глава към тавана.
— Май забелязах — рече тя безгрижно. — Тук наистина е малко тъмно.
— Нали това се опитвам да ви обясня.
— Ами защо не казахте направо? — изсумтя тя. — Оставам си без „Гардън Гейт“ тогава. Без никаква боя според онова, което казвате. Трябва да призная, че това ме разочарова. Наистина се надявах днес да привърша с боядисването на детската стая.
— Госпожо, не мисля…
— Истината е, че Дейвид би трябвало да се занимава с този въпрос, но не, той трябва да е другаде, да спасява света, остави ме сама в къщата като затворник. И къде, по дяволите, е Йоланда? Извинете нецензурния ми език. След всичко, което направих за нея, очаквах малко разбиране, така да знаете. Дори не позвъни.
Дейвид. Йоланда. Кои бяха тези хора? Всичко беше не просто странно, ами напълно объркано, едно беше ясно: клетата жена беше съвсем сама. Ако Грей не намереше начин да я махне оттук, скоро нямаше да е между живите.
— Бихте могли да я боядисате в бяло — предложи той. — Сигурен съм, че имат много бяла боя.
Тя го изгледа недоверчиво.
— И защо да я боядисвам в бяло?
— Казват, че бялото отива на всичко, нали? — В името на милостта Божия, да се чуеше само, звучеше като някой от педалите по телевизията. — С бяло можете да направите каквото си искате. Може да добавите нещо друго в цвят в стаята. Завеси, мебели.
Тя се колебаеше.
— Не знам. Бялото ми се струва малко обикновено. Но, от друга страна, наистина исках да приключа днес с боядисването.
— Точно така — окуражи я Грей и положи всички усилия да се усмихне. — Нали това казвам. Можете да я боядисате в бяло, а после да вземете решение какво да правите по-нататък, когато видите как изглежда. Това е моята препоръка.
— А и бялото наистина подхожда на всичко. Тук имате право.
— Споменахте, че е детска стая, нали? Тогава по-късно вероятно бихте могли да добавите някой фриз, да я пооживите. Сещате се, зайчета, нещо такова.
— Зайчета ли казахте?
Грей преглътна. Откъде се бяха взели тези зайчета? Зайчетата бяха любимата мръвка на пръчките. Наблюдавал беше как Нула ги нагъва от количката.