— Извини ме за секунда.
Постара се да не тича, докато стигне до помощната стаичка и успя в последния миг. Обикновено когато повръщаше, храната като да се изстрелваше от него, а сега напротив: супата безжизнено се заточи вън от тялото му. Иисусе, какво му ставаше? Избърса устата си, постоя един момент, докато се съвземе, и се върна на масата. Лайла го погледна загрижено.
— Всичко наред ли е със супата? — попита тя внимателно.
Не можеше и да погледне към чинията си. Чудеше се дали тя ще долови мириса на повръщано в дъха му.
— Хубава е — едва каза. — Аз просто… май не съм много гладен.
Отговорът, изглежда, я удовлетвори. Дълго го наблюдава, преди да проговори отново.
— Надявам се, че няма да се разсърдиш от въпроса ми, Лоурънс, но търсиш ли си работа?
— За боядисване ли говориш?
— Ами със сигурност и за него. Но също и за други неща. Защото, прости ми, ако си правя произволни заключения, но имам впечатлението, че може би си нямаш… някакви задължения. Няма проблем. Не ме разбирай погрешно. Какво ли не се случва на хората — премигна от другата страна на масата. — Всъщност ти не работиш в Хоум Депо, нали?
Грей поклати глава.
— Така си и помислих! Наистина в магазина ме остави с такова впечатление. Независимо от това свърши чудесна работа. Чудесна работа. Което само подкрепя идеята ми. Ако разбираш какво искам да кажа. Защото искам да ти помогна отново да си стъпиш на краката. Толкова ми помогна, искам да ти върна услугата. Наоколо има купища неща за вършене. Трябва да се постави фризът, разбира се, и проблемите с климатика, задния двор, нали си видял двора…
Грей разбра, че ако не я спре, никога няма да се измъкне оттук.
— Госпожо…
— Моля те — вдигна ръка и му се усмихна сърдечно — само Лайла.
— Добре, Лайла — Грей пое дъх. — Не сте ли забелязали нещо… странно?
Тя се намръщи озадачено.
— Не знам какво имаш предвид.
Най-добре беше бавно да даде назад, помисли си Грей.
— Ами например тока.
— О, това ли — махна с ръка пренебрежително. — Вече го спомена в магазина.
— Но не е ли странно, че токът не идва? Би трябвало вече да са го поправили?
По лицето ѝ премина неясно вълнение.
— Нямам ни най-малка представа. Да си призная, не разбирам накъде клониш с тези приказки.
— А каза, че и Дейвид не се е обаждал. Откога не се е обаждал?
— Той е зает човек. Много зает човек.
— Не вярвам това да е причината да не се обади.
— Не вярваш… — рече тя с напълно безизразен глас.
— Не.
Лайла подозрително присви очи.
— Лоурънс, да не знаеш нещо, което не искаш да ми кажеш? Надявам се, че ако си приятел на Дейвид, ще имаш приличието да ми го съобщиш.
Все едно Грей се опитваше да лови мухи във въздуха.
— Не, не ми е приятел. Просто казвам… — единственият начин беше да говори направо. — Не си ли забелязала, че няма никакви хора?
Лайла го гледаше настойчиво, скръстила ръце върху корема си. В погледа ѝ се четеше трудно сдържан гняв. Тя рязко стана, грабна купата от масата и я отнесе при мивката.
— Лайла…
Тя бурно разтърси глава, без да го поглежда.
— Не искам да ми говориш така.
— Трябва да се махнем оттук.
Купата изтрака в мивката, когато я остави и завъртя с ожесточение, но и без полза напред-назад крана на чешмата.
— Да му се не види, няма вода. Защо, мамка му, няма вода?
Грей се изправи. Тя се обърна към него ядно свила ръце в юмруци.
— Не разбираш ли? Не мога отново да я изгубя! Не мога!
За бебето ли говореше? И какво имаше предвид с това „отново“?
— Не можем да останем — отново пристъпи към нея предпазливо, сякаш се приближаваше до застанало нащрек животно. — Тук е опасно.
По лицето ѝ рукнаха гневни сълзи.
— Защо ти е да го правиш? Защо?
Политна към него, вдигнала юмруци като чукове. Грей стъпи здраво. Тя го заудря по гърдите, сякаш се опитваше да потроши врата. Нападението ѝ беше хаотично, резултат от чиста паника, от емоционалната буря, разразила се в нея. Когато тя се отдръпна, Грей си възвърна равновесието и я придърпа към себе си, както боксьор вкопчва противника си, обвил горната част на тялото ѝ и приковал ръцете ѝ отстрани. Жестът му беше инстинктивен, не знаеше какво друго да направи.
— Не говори така — умолително рече Лайла, докато се мяташе в хватката му. — Не е вярно, не е вярно…