— Щом така искаш.
— Ние просто… — затърси думите — ще попътуваме из страната. Как ти се струва? Можеш ли да го направиш за мен?
Грей кимна. Молбата му се стори странна, дори леко глупава, но беше готов да се преоблече и като смешник, стига да я накара да се махне от това място.
— Добре. Докато всичко си дойде на мястото.
Той чакаше да каже още нещо или да излезе от стаята, но не се случи нито едно от двете. Изражението по лицето на Лайла се промени — погледът ѝ се изпълни с напрегната съсредоточеност, сякаш четеше дребен шрифт, който само тя виждаше. Изведнъж очите ѝ рязко се разшириха, изглеждаше така сякаш ще се разсмее.
— Боже мой, ама каква сцена спретнах! Не мога да повярвам, че го направих! — ръцете ѝ се стрелнаха към бузите ѝ, към косата. — Сигурно изглеждам ужасно. Ужасно ли изглеждам?
— Мисля, че изглеждаш добре — успя да проговори Грей.
— Ето че седиш тук, ти си гост в дома ми, а няма вода. Това подлудява Брад.
Това име беше различно от предишното.
— Кой е Брад?
Лайла се намръщи.
— Съпругът ми, разбира се.
— Мислех, че Дейвид е твой съпруг.
Тя го изгледа безизразно.
— Ами да, той е. Имам предвид Дейвид.
— Но ти каза…
Лайла махна с ръка.
— Много неща казвам, Лоурънс. Това е едно от нещата, които трябва да научиш за мен. Вероятно ме считаш за съвсем луда жена и не грешиш.
— Изобщо не смятам така — излъга Грей.
По финото ѝ лице проблесна иронична усмивка.
— Добре. И двамата знаем, че го казваш, защото си мил. Но оценявам жеста — тя отново огледа кухнята и кимна вяло. — Е, какъв ден само, ти какво ще кажеш? Опасявам се, че дори нямаме прилична стая за гости, но ще ти приготвя да легнеш на дивана. Ако нямаш нищо против, мисля да оставя съдовете за сутринта и да ти пожелая лека нощ.
Грей нямаше представа какво да мисли за всичко случващо се. Лайла сякаш беше излязла от своя транс на отрицанието и отново беше влязла в него. Не беше потънала в него, мислеше си той, тя го предизвикваше, контролираше мислите си със силата на волята си. Наблюдаваше с нямо удивление как се насочва към вратата, където се обърна към него.
— Толкова се радвам, че си тук, Лоурънс — тя се усмихна фалшиво. — Ще станем добри приятели двамата с теб. Знам го.
И си отиде. Грей слушаше бавните ѝ тромави стъпки по коридора и по стълбите. Той разчисти останалата част от чиниите от масата. Би искал да ги измие, за да може на сутринта тя да слезе в чиста кухня, но можеше единствено да ги остави при другите в мивката.
Отнесе една от свещите от масата в дневната. Но в мига, в който си легна на дивана, разбра, че изобщо няма да може да мигне. Умът му тревожно не намираше мира, все още усещаше гадене от супата. Мислите му се върнаха към сцената в кухнята и моментът, в който я обгърна с ръце. Не беше съвсем прегръдка, просто се опитваше да попречи на Лайла да го удря. Но в един момент се беше превърнало в нещо като прегръдка. Усещането беше хубаво, повече от хубаво всъщност. Не точно сексуално, не и по начина, по който Грей си го спомняше. Години бяха минали, откакто Грей беше преживял нещо, което се доближаваше до сексуален порив — хормоните си бяха свършили работата — на всичкото отгоре, жената беше бременна, за Бога! И като се замислеше, това май беше всъщност приятното в цялата работа. Бременните жени не прегръщат хората безпричинно. Докато прегръщаше Лайла, Грей беше почувствал, че влиза в някакъв кръг, а в този кръг не са двама души, ами трима, защото в него присъстваше и бебето. Може би Лайла беше луда, а може и да не беше. Не беше той човекът, който да отсъди. Нямаше как да не проумява, че това е от значение. Тя го беше избрала да ѝ помогне и точно това щеше да направи.
Грей почти се беше унесъл в сън, когато животинско проскимтяване раздра тишината. Той се изправи на дивана и се отърси от объркването си, звукът беше дошъл отвън. Забърза към прозореца.
Тогава си спомни за оръжието на Иги. В разсеяността си го беше оставил в Хоум Депо. Как можа да постъпи толкова идиотски?
Притисна лице към стъклото. Посред улицата лежеше издатина с размерите на куче. Не изглеждаше да се движи. Притаил дъх. Грей почака миг. Неясна сянка заподскача сред върховете на дърветата, силуетът избледня и изчезна.
Грей разбра, че цяла нощ няма да затвори очи. Но нямаше значение. На горния етаж Лайла спеше, сънуваше свят, който вече не съществуваше, докато вън от стените на къщата дебнеше чудовищно зло — зло, от което Грей беше част. Умът му се върна към сцената в кухнята, към образа на Лайла, застанала до мивката, а по страните ѝ се стичат сълзи на отчаяние, стиска юмруци в отчаяние. Не мога отново да я изгубя, не мога.