Съпругът на Линда, Джо, се обърна на седалката си.
— Защо не си затвориш устата?
— Неприятно ми е да ви го съобщя, но майка ѝ вероятно в момента виси от тавана и ръфа кучето.
Изведнъж всички заговориха вкупом. Два дни в камиона, помисли си Китридж. Естествено, че ще се хванат за гушите.
— Моля ви, всички…
— Ти ли ще ни командваш? — вирна пръст към Китридж Джамал. — Само защото всички сме закъсали и затънали до гуша.
— Съгласен съм — обади се Ууд. Китридж за пръв път чу гласа на мъжа. — Мисля, че трябва да гласуваме.
— За какво? — изрепчи се Джамал.
Ууд го изгледа напрегнато.
— Като начало дали да не те изритаме от автобуса.
— Да ти го начукам, наемно ченге.
Ууд светкавично се изправи. Преди Китридж да успее да се намеси, мъжът сграбчи Джамал. Размахали ръце и крака, се стовариха на пейката. Всички крещяха. Линда, притиснала бебето, се опитваше да избяга. Джо Робинсън се присъедини в сбиването, мъчеше се да улови Джамал за краката.
Прозвуча изстрел. Всички замръзнаха. Очите им се извърнаха към задната част на автобуса, където госпожа Белами беше насочила огромен револвер към тавана.
— Госпожо — едва рече Джамал, — какво правите, мамка му!
— Младежо, мисля че ще изразя позицията на всички, когато кажа, че се уморих от глупостите ви. И вие сте уплашен колкото нас. Дължите извинение на тези хора.
Ситуацията беше сюрреалистична, помисли си Китридж. Част от него беше ужасена, друга искаше да се разсмее.
— Добре, добре — от устата на Джамал хвърчаха слюнки. — Само свалете патлака.
— Мисля, че можете да се справите и по-добре с извиненията.
— Съжалявам, така добре ли е? Спрете да размахвате това чудо.
Тя се позамисли, след това свали револвера.
— Предполагам, че ще се наложи да го направя. И така, на мен ми хареса предложението да гласуваме. Този приятен мъж отпред — съжалявам, слухът ми не е какъвто беше, — как казахте, че ви е името?
— Китридж.
— Господин Китридж. Той ми изглежда съвършено подходящ. Казвам всички да гласуваме той да ръководи нещата, да ви видя как вдигате ръце.
Всички, освен Джамал вдигнаха ръце.
— Щеше да е прекрасно, ако можеше да е единодушно, млади човече.
Лицето му аленееше от унижение.
— Христе Боже, дърта чанто. Какво още искаш от мен?
— След четирийсет години преподаване в държавно училище, повярвайте ми, съм се наситила повече, отколкото ми се е полагало, на общуване с момчета като теб. Сега продължавай. Ще видиш колко по-добре ще се почувстваш.
С пораженчески израз Джамал вдигна ръка.
— Така е по-добре — тя се обърна отново към Китридж. — Можем да продължим, господин Китридж.
Китридж погледна към Дон Пастора, който се мъчеше да не се разсмее.
— Добре, Дани — рече Китридж. — Да завием и да видим как ще излезем оттук.
Дванайсет
Изгубиха го. Свети Боже, как го допуснаха?
Последното, което знаеха, е че Грей е влязъл с кола в Денвър. И след това изчезна — мрежата в Денвър беше каша, — но ден по-късно уловиха сигнала от кула в Орора. Гилдър беше поискал нов безпилотен самолет да обходи района, но нищо не бяха открили. Ако Грей не се движеше по междущатски магистрали, както изглеждаше, и се бе насочил към оскъдно населената източна половина от щата, можеше да пропътува километри, без да остави следа.
От момичето също нямаше и следа. Тя буквално беше изчезнала от континента.
След като почти нямаше друга работа, освен да чака новини от Нелсън, Гилдър имаше колкото си иска време да размишлява върху досието на Грей, включително психиатричното заключение от Отдела по криминално правосъдие в Тексас. Чудеше се какво ли си е въобразявал Ричардс, като е наемал подобни хора. Човешки отрепки — въпреки че, предположи Гилдър, това беше целта; също както истинските дванайсет обекта, върху които бяха провеждани опитите — Бабкок, Соуса, Морисън и останалите нищожества, чистачите бяха хора, които на никого нямаше да липсват.
А именно: Лоурънс Олдън Грей, роден 1970 г., Макалън, Тексас. Майка домакиня, баща механик, починали. Бащата служил три пъти във Виетнам като военен медик, уволнява се с бронзова звезда и пурпурно сърце, но по един или друг начин клетникът бил приключил. Разстрелял се в кабината на камиона си и го открил едва шестгодишният му син. Заредила се обичайната върволица от втори бащи, пияница след пияница, и както изглежда, върху детето е било упражнено насилие. На осемнайсет години Грей вече живее сам, работи на петролен кладенец в нефтените полета близо до Одеса, после на петролни кладенци в Залива. Не е бил женен, което не е голяма изненада, психологическия му профил беше торба с проблеми, в която имаше всичко — от обсесивно-компулсивно разстройство до депресия и травматична дисоциация. Според мнението на психиатъра човекът си беше като цяло хетеросексуален, но с толкова много страхове, че това не играеше никаква роля. Момчетата били начинът на Грей повторно да преживее извършеното над него насилие в детството, което съзнанието му потискало. Два пъти арестуван — първия път за разголване, втория път за сексуално нападение с утежняващи обстоятелства. В основни линии: докоснал детето — не точно тежко престъпление, но и нищо приятно. Заради първото си провинение в досието съдията му дал максималната присъда, осемнайсет до двайсет и четири години, но вече никой не излежаваше пълната присъда и вероятно е бил освободен условно след деветдесет и седем месеца.