След това нямаше кой знае какво. Върнал се в Далас, поработил тук-там, нищо постоянно, срещал се с наблюдаващия го офицер на всеки две седмици, за да се изпикае в чашата и да се кълне и заклева, че не е доближавал училищни дворове и детски площадки на по-малко от сто метра. Определеният му от съда режим за приемане на антиандрогени бил стандартният, както и психиатричната оценка на всеки шест месеца. По всички изисквания Лоурънс Грей бил образцов гражданин толкова, колкото може да е химически неутрализиран мъж, блудствал с деца.
Нищо от наученото не обясняваше на Гилдър как този мъж е оцелял. Успял е някак да се измъкне от Хижата и да не бъде убит след това. Не се връзваше цялата работа.
Новият план на Нелсън беше да пренасочат всички кули, излъчващи сигнал в Канзас и Небраска, да затворят и двата щата за два часа и да се опитат да изолират сигнала от чипа на Грей. При обикновени обстоятелства подобно действие щеше да изисква разрешение от федерален съд, да се попълни километрична документация и с едномесечно предизвестие, но Нелсън беше използвал резервни канали в полицията, които се бяха съгласили да издадат специална изпълнителна заповед съгласно член 67 от Наредбата за вътрешна сигурност — по-известна в средите на разузнаването като наредбата „Действай, както си знаеш“. Чипът във врата на Грей беше маломощен предавател на 1432 мегахерца. След изключването на всички останали сигнали, ако Грей минеше на разстояние от няколко километра до някоя кула, биха могли да триангулират позицията му и да пренасочат сателит, за да получат снимка.
Изключването беше насрочено за осем сутринта. Гилдър дойде в шест и завари Нелсън да пише по клавиатурата на компютъра си. От втъкнатите в ушите му слушалки се носеше тихо жужене на музика.
— Нека Моцарт работи — каза той и прогони Гилдър.
Гилдър беше само на кафе и адреналин. Слезе в стаята за почивка, за да си вземе нещо за ядене. Имаха само автомати за храна, вече беше платил три долара за шоколадче с фъстъчен пълнеж и осъзна, че му е много трудно да го преглътне. Метна го в боклука и си взе шоколадова бисквита, но дори и тя, въпреки лепкавия си пълнеж от фъстъчено масло, затрудняваше преглъщането. Включи телевизията, намери Си Ен Ен. Нови случаи се появяваха неочаквано къде ли не: Амарило, Батън Руж, Финикс. Обединените нации освобождавали седалището си в Ню Йорк, премествали се в Хага. В мига, в който започнело да действа военно положение, военните извън границите на страната щяха да бъдат извикани да се приберат. Какво фиаско щеше да се развихри. Отварянето на кутията на Пандора щеше да изглежда като отваряне на кошница за излет.
Нелсън се появи на вратата.
— Коленичи — ухилено заяви той. — Хюстън, имаме си сексуален нападател.
Нелсън вече беше насочил сателита. Докато стигнат до компютъра му, снимката беше на път.
— Къде, по дяволите, е това?
Нелсън работеше на клавиатурата, направи снимката на фокус.
— Западен Канзас.
Върху снимка се появи мрежа от царевични поля, в центъра — ниска сграда с разграфен паркинг. Самотна кола, някакъв модел комби, стоеше на паркинга. От сградата излизаше фигура и носеше куфар.
— Това ли е човекът? — попита Нелсън.
— Не знам. Увеличи снимката.
Картината избледня, след това отново се проясни, на фокус от около двайсет и пет метра. Гилдър вече беше уверен, че вижда Лоурънс Грей. Беше свалил гащеризона, но си беше той. Грей се върна в сградата, минута по-късно се появи с нов куфар, който постави в багажника на колата. За миг постоя, сякаш умислен. После се появи втора фигура от сградата, жена. Малко пълна, тъмнокоса, носеше панталони и блуза в светъл цвят.