Отново ги притисна тишина, този път различна от предишната. Между тях нямаше бариера, ами споделено разбиране за живота на единия и другия, като стените на стая, в която съществуваха само двамата. Колко странно, помисли си Китридж, да каже тези думи. Анта ал-мас’ул. Анта ал-мас’ул.
— Правилно си постъпил — каза Април, — иначе и ти щеше да си мъртъв.
— Винаги има избор — рече Китридж.
— Какво друго си могъл да сториш?
Въпросът беше риторичен, разбра той, тя не очакваше да му отговори. Какво друго си могъл да сториш? Но Китридж знаеше как да му отговори. Винаги беше знаел.
— Можех да уловя ръката му.
Бдението му продължи цялата нощ. Липсата на сън за него не беше проблем, свикнал беше да се справя с по няколко мигвания. Април лежеше свита на пода под прозореца. Китридж свали якето си и я зави с него. Никъде не се виждаха светлини. Гледката от прозореца разкриваше свят, обгърнат от спокойствие, по небето проблясваха звезди. При първия проблясък на зората по хоризонта той си позволи да затвори очи.
Събуди се сепнато от звука на приближаващи двигатели. По улицата вървеше военен конвой, дълъг двайсет коли. Измъкна и втория си пистолет и го подаде на Април, която също вече седеше и разтриваше очи.
— Дръж.
Китридж бързо слезе по стълбите. Когато влетя през вратата, конвоят беше на по-малко от трийсет метра. Изскочи на улицата и размаха ръце.
— Спрете!
Първото хъмви спря само на няколко метра от него, войникът на покрива следеше движенията му с картечница. Долната част на лицето му беше скрита под бяла хирургическа маска.
— Стойте на място.
Китридж беше вдигнал ръце.
— Не съм въоръжен.
Войникът издърпа затвора на оръжието.
— Не се приближавайте, казах.
Изминаха пет напрегнати секунди, сякаш имаше вероятност да го застрелят. След това врата на хъмвито се отвори. Появи се яка наглед жена и тръгна към него. Отблизо лицето ѝ изглеждаше изнурено, набраздено и с линии от прах. Офицер, но не от тези, които стояха на бюро.
— Майор Порчеки, Девети боен помощен батальон. Национална гвардия на Айова. Кой сте вие, по дяволите?
Имаше само една карта да изиграе.
— Щабсержант Бърнард Китридж. Отряд Чарли, Първи батальон на военната полиция. Военноморски сили на САЩ.
Присви очи към лицето му.
— От военноморските ли сте?
— Уволнен по медицински причини, госпожо.
Майорът погледна покрай него към училището. Дори без да се обърне, Китридж разбра, че останалите наблюдават случващото се през прозореца.
— Колко цивилни са с вас вътре?
— Единайсет. Автобусът почти свърши горивото.
— Има ли болни или ранени?
— Всички са изтощени и уплашени, но това е всичко.
Тя се умисли, лицето ѝ остана безизразно. След това извика.
— Колдуел! Валдез!
Двама войници изтичаха напред. Те също носеха маски. Всички носеха, с изключение на Порчеки.
— Заемете се да напълните с гориво онзи автобус.
— Цивилни ли ще взимаме? Можем ли да го направим?
— Да съм ви питала за мнението ви, редник? И вземете санитар за горе.
— Да, госпожо. Извинете, госпожо.
Заприпкаха.
— Благодаря, майор. Дълъг път щяхме да бием.
Порчеки извади манерката си от колана си и спря да пие.
— Късмет извадихте, че ви намерихме точно сега. Горивото започва да привършва навсякъде. Връщахме се към склада на гвардията във Форт Пауъл, дотам можем да ви заведем. ФАИС изгради център за бежанци. Оттам вероятно ще бъдете евакуирани в Чикаго или Сейнт Луис.
— Ако нямате против да попитам, имате ли новини?
— Нямам, но не знам и какво да ви кажа. В една минута гъмжи от тези проклети създания, в следващата никой не може да ги намери. Обичат дърветата, но и всякакво прикритие им върши работа. Съобщението от Централното командване казва, че огромно ято се събира на границата между Канзас и Небраска.
— Какво е ято?
Тя отново отпи от манерката си.
— Така наричат групите им: „ята“.
Появи се санитарят, всички излизаха от училището. Китридж им каза какво се случва, докато войниците установяваха периметъра. Санитарят прегледа цивилните, измери температурата им, погледна в устата им. Когато всички бяха готови за тръгване, Порчеки пресрещна Китридж на стъпалата на автобуса.
— Само още нещо. Може би ще поискате да премълчите факта, че сте от Денвър. Кажете, че сте от Айова, ако някой ви попита.
Той се замисли за магистралата, за редиците от потрошени коли.
— Ще предам и на другите.
Китридж се качи в автобуса. Постави пушката между коленете си и се настани точно зад Дани.