— Според теб от стероидите ли е?
Нелсън несигурно сви рамене.
— Може да имат своята роля. Знаем, че вирусът взаимодейства с ендокринната система, както и с антиандрогените — затвори файла и се обърна на стола си. — Но не е само това. Поразрових за жената. Няма кой знае какво да се намери, онова, което е налице обаче, е прелюбопитно. Разпечатах ти го.
Нелсън му подаде дебела папка. Гилдър я разгърна на първата страница.
— Лекар ли е?
— Ортопед хирург. Давай нататък.
Гилдър зачете. Лайла Биатрис Кайл, родена на 29 септември 1974 г. в Бостън, Масачузетс. И двамата родители са университетски преподаватели, бащата по английски в Бостънския университет, майката по история в Симънс. Учила в Ендоувър, след това Уелсли, после четири години в Дармът-Хичкок за медицинската си степен. Стаж и специализация по ортопедия в Денвърската болница по обща медицина. Много впечатляващо, но нищо не му говореше. Гилдър прелисти. Какво гледаше? Първата страница от данъчната декларация отпреди четири години.
Лайла Кайл е била омъжена за Брад Улгаст.
— Будалкаш се с мен.
На лицето на Нелсън се беше изписала една от неговите победоносни усмивки.
— Казах ти, че ще ти допадне. Агент Улгаст. Имали са дете, дъщеря, починала. Някакъв вроден сърдечен дефект. Развели са се три години по-късно. Тя се омъжила преди четири месеца за лекар, който е работил в същата болница, някакъв велик кардиолог. Има няколко страници и за него, но те всъщност нищо не добавят.
— Добре, тя, оказва се, е лекар. Документирана ли е някаква нейна връзка с Хижата? Възможно ли е да е била част от екипа?
Нелсън поклати глава.
— Няма такава. И дълбоко се съмнявам, че Ричардс би го пропуснал. Доколкото виждам, няма никаква причина да не вярваме, че Грей се е запознал с нея така, както го разказва.
— Може да е била в камиона от първата снимка от въздуха, която получихме. Не бихме я видели.
— Така е, но не вярвам Грей да лъже за начина, по който са се запознали. Историята е прекалено чудновата, за да е измислена. А и проверих: адресът ѝ в Денвър е само на няколко километра от магазин на Хоум Депо. Пътят, по който се е движел Грей, го е водел право нататък. Ти говори с нея. Тя май мисли, че Грей е нещо като момче за всичко. Не ми се вярва да има и най-малка представа какво става. Жената е напълно откачила.
— Това официална диагноза ли е?
Нелсън сви рамене.
— В документите не попаднах на епикриза за психическо заболяване. Бременна е, крие се, бяга. Хората биват разкъсвани на парченца. Някак е успяла да остане жива, но е оцеляла. Ти как би се почувствал? Мозъкът е доста находчив орган. В момента пренаписва действителността за нея и върши страшно добра работа. Като се основавам на документацията за Грей, бих казал, че с този тип имат куп общи неща.
Гилдър се поразмисли и върна папката на бюрото.
— Хубаво, но на мен не ми се вярва. Какви са шансовете тези двамата просто да попаднат един на друг? Съвпадението е прекалено голямо.
— Може би — рече Нелсън. — И в двата случая не ни казва много. А и жената също може да е заразена, а ние просто да не го виждаме. Може би по някакъв начин бременността ѝ прикрива заразяването.
— Колко ѝ остава до раждането?
— Не съм специалист, но по размерите на плода бих казал, че е на около трийсет седмици. Можеш да го провериш със Съреш.
Съреш беше лекарят, когото Гилдър беше довел от Медицинския институт за изследване на инфекциозните заболявания към армията на Съединените американски щати. Шест месеца по-рано като специалист по заразните болести бива прикрепен към Специални оръжия. Гилдър му беше казал малко — само това, че Грей и жената са „личности, които представляват интерес“.
— След колко време ще имаме прилична вирусна култура от него?
— Зависи. Ако приемем, че изобщо успеем да изолираме вируса, ще ни отнеме някъде между четирийсет и осем и седемдесет и два часа. Ако наистина искаш мнението ми, най-мъдрото решение би било да го откараш в Атланта. Те имат най-доброто оборудване, за да се справят с подобна задача. А ако Грей има имунитет, не разбирам защо да не оставят нещата, както са. Рискът не е чак толкова голям.
Гилдър поклати глава.
— Да почакаме, докато попаднем на нещо съществено.
— Не бих протакал. Не и когато събитията се развиват в подобна посока.
— Няма да протакаме. Но ти чу човека. Той си мисли, че е спал в хотел. Съмнявам се, че някой ще ни вземе насериозно, ако това е единственото, което имаме за него. И двамата ще ни заключат и само ако сме късметлии, ще изхвърлят ключа.