Заливаха полето като цунами.
Хъмвитата бързаха към огражденията от запад, от задните им гуми се издигаха облаци прах. Изведнъж автобусите останаха без охрана. Тълпата се втурна към тях. Огромна човешка тежест притисна Китридж отзад. Тълпата го обгърна и тогава чу писъка на Април:
— Тим!
Той се заблъска към гласа ѝ, пробиваше си път през тълпата като плувец срещу течението, разблъскваше встрани тела. Наблъсканите един до друг хора се опитваха да го набутат в автобуса на Дани, пристискаха го, бутаха го. Китридж видя мъжа, който беше пред тях на опашката, да държи дъщеря си над главата си.
— Моля ви, някой да я вземе! Някой да вземе дъщеря ми! — крещеше той.
Китридж видя Април, притисната в тълпата. Размаха ръце във въздуха:
— Качвай се! Качвай се!
— Не го намирам! Не намирам Тим!
Рев на двигатели, от задната част на редицата, един от автобусите потегли, след него втори, после трети. В изблик на ярост Китридж си проби път към Април, сграбчи я за кръста и я наблъска през вратата. Момичето се съпротивляваше, бореше се с него, опитваше се да му се изскубне.
— Не тръгвам без него! Пусни ме!
Напред видя Дон Пастора в началото на стъпалата. Китридж блъсна Април.
— Дон, помогни ми! Качи я на автобуса!
— Не мога да тръгна, не мога!
— Ще го намеря, Април! Дон, качи я!
Последно блъскане в мелето, Дон протегна ръка, улови ръката на Април и я издърпа към вратата. След миг и тя беше вътре. Автобусът беше наполовина пълен, но нямаше време за чакане. За последен път Китридж видя Април как, прилепила лице до автобуса, вика името му.
— Дани, изведи ги оттук!
Вратите се затвориха. Автобусът потегли.
В стаята си в мазето на сградата Лайла Кайл прекарала последните четири дни в състояние на наркотично упоение — полусъзнателен здрач, в който възприемаше стаята около себе си като група от няколко филмови екрана, които гледа едновременно — спеше и сънуваше: прост, щастлив сън, в който тя беше в кола през нощта, караха я към болницата, за да роди бебето си. Кой караше колата, Лайла не виждаше, периферното ѝ зрение беше потънало в мрак. Брад, каза тя, тук ли си? После мракът се разсея, като че завеса се вдигна на сцената, и Лайла видя, че наистина е Брад. Искряща, златиста радост, лека като юнска светлина заля цялото ѝ същество. Скоро ще пристигнем, скъпа, рече Брад. Всеки момент сме там. Това няма да се окаже ад в кошница. Само се дръж. Бебето идва. Бебето буквално е тук.
И това бяха думите, които Лайла си повтаряше — бебето идва, бебето идва — когато стаята се разлюля от жестока експлозия — разхвърчаха се стъкла, падаха предмети, подът по нея се разлюля като малка лодка в реката — и тя запищя.
Двайсет и едно
Ятото от вирали, което връхлетя Центъра за бежанци в Източна Айова в ранните утринни часове на 9 юни, беше част от по-голямо множество, събрало се извън Небраска. Оценките, направени от Обединената оперативна тактическа група, под кодово название ООТГ „Факла“, се различаваха относно числеността му — някои твърдяха, че наброявало петдесет хиляди, а други — много повече. В следващите дни то се сля с второ, по-голямо ято, идващо от север от Мисури, и трето, още по-многочислено, което се движеше към Минесота. Числата непрекъснато нарастваха. Когато стигнаха до Чикаго, вече наброяваха мощ, съставена от милион вирали, пробиха отбранителния периметър на 17 юли и превзеха града за двайсет и четири часа.
Първите вирали проникнаха през телените ограждения на центъра в 4:58 централно дневно време. В този час разгърнатите въздушни бойни действия в централните и източните части на щата се водеха вече осем часа и всъщност всички мостове над Мисисипи, освен един — Дабук — вече бяха разрушени. Графикът за установяване на карантината умишлено беше подаден погрешно от оперативната група. Командващите на бойната група по принцип бяха приели — заключение, подкрепено от събраната мъдрост на американските военни и разузнавателни институции, — че концентрираното човешко присъствие в карантинната зона действа като стръв за заразените, кара ги да се обединят в определени зони и така правят въздушните бомбардировки много по-ефективни. Както се изрази член на оперативната група, най-близкият аналог беше все едно да използват сол за примамка на елен. Да изоставят бежанците бе цената, която трябваше да се плати в тази незнаеща прецедент война. А и при всички случаи тези хора така или иначе щяха да загинат.