— Май сме избрали хубав ден за излета — рече Ворхис.
Крък сви рамене и нищо не каза. И той като полските работници беше облечен в онова, което имаше: джинси с кръпки и каки риза, разръфана на яката и на китките. Отгоре ѝ носеше яке от изкуствена материя в ярко оранжев цвят с надпис ТЕКСАСКИ ОТДЕЛ ПО ТРАНСПОРТ, отпечатан на гърба. Държеше пушката си: 30–06 с дълга цев и снайперски мерник, прехвърлена през гърдите; преработен четирийсет и пети калибър лежеше в кобура на бедрото му. Пушката беше стандартно оръжие, но 45-и калибър беше нещо специално, старо военно оръжие или може би полицейско, с масленочерен лъскав лак и полирана дървена дръжка. Той дори си го беше кръстил. Наричаше го Абигейл. За да се сдобие човек с подобно оръжие, му беше необходимо да познава някой специален човек и на Ворхис не му трябваха дълги и тежки размисли, за да се досети кой може да е този специален човек — почти обществена тайна беше, че Тифти е от търговците на оръжие. Оръжието на Ворхис с жалките му три патрона беше нищо в сравнение с Абигейл, но нямаше как да си позволи оръжие като това на Крък.
— Винаги можеш да кажеш, че идеята е била на Дий — каза Крък.
— Значи не ти се струва умна.
Зет му сподави смеха си. Мигът беше от онези, в които приликата между Крък и сестра му беше най-стряскаща, но всъщност беше повече внушение, отколкото действителна физическа прилика, и нещо, което само Ворхис можеше да забележи. Повечето хора всъщност забелязваха само колко различни са двамата.
— Няма значение какво мисля аз. Знаеш не по-зле от мен. Навие ли си нещо на пръста Дий, и да се обесиш, няма да я разубедиш, докато не стане на нейното.
Автобусът издрънча и се разтресе от горе до долу. Ворхис с усилие остана прав. Зад тях децата се разкрещяха от щастие.
— Ей, Дар — рече Кърк, — може ли да не минаваме през всички гърбици?
Старата жена на волана в отговор се изкашля сочно и враждебно. Да кажеш на Дар какво да прави с автобуса си, беше равносилно на обявяването на война. Всички шофьори в транспорта бяха по-възрастни жени, обикновено вдовици. Нямаше правило за това — просто така се постъпваше. С лице, замръзнало в постоянно намръщване, Дар беше фигура с легендарна свадливост, както и най-нетърпящата глупости жена, живяла някога на земята. Отчиташе времето на окачен на врата си секундомер и оставяше човека обвит в облак прах, ако е закъснял и с минута за последния автобус. Не един полски работник беше прекарал нощта в укритие, изплашен до смърт, зает с броене на минутите до изгрев.
— Автобусът е пълен с дечурлига, за Бога. Едва мисля при цялата дандания — Дар погледна към шофьорското огледало над предното стъкло. — Млъкнете там отзад! Дънкан Уидърз, веднага слез от пейката! А ти, Джулс Франсис, не си мисли, че не те виждам! Точно така — предупреди тя с леден поглед, — на теб говоря, млада госпожице. Веднага смени нахилената си физиономия.
Изведнъж всички се умълчаха, дори съпругите. Но когато Дар отново отправи поглед към пътя, Ворхис осъзна, че гневът ѝ е престорен, жената се мъчеше да не избухне в смях.
Крък стовари голямата си ръка върху рамото му.
— Отпусни се, Вор. Остави всички да се радват на деня.
— Да съм казал, че се притеснявам?
Лицето на Крък стана сериозно.
— Виж, наясно съм, че би предпочел Тифти да не идва. Нали? Разбирам. Но той е най-добрият стрелец, с когото разполагам. Каквото си щеш разправяй, но момчето цели ченгел от двеста и петдесет метра.
Ворхис дори не подозираше, че мисли за Тифти. Но сега, когато Крък повдигна въпроса, се позачуди и реши, че може би е мислил.
— Та, казваш, ще ни е необходим.
Крък сви рамене.
— В летен ден като този няма да имаме никакви проблеми. Просто съм предпазлив, това е. Тук са и моите момичета — усмихна се, за да разведри разговора. — Само Дий да не свиква. Трябваше да поискам около петдесет услуги, за да организирам тая малка веселба, и можеш да ѝ предадеш думите ми.
Автобусът влезе в мястото за почивка. Последните чистачи излизаха от царевицата, облечени в обемисти подплатени облекла, тежки ръкавици и шлемове с мрежи, които затъмняваха лицата им. По тях висяха най-различни оръжия: къси пушки, пушки с дълги цеви, пистолети, дори няколко мачетета. Крък инструктира децата да останат, където са, чак когато се обявеше, че всичко е чисто, щяха да им позволят да излязат от автобуса. Докато възрастните разтоварваха багажа, Тифти слезе от платформата на покрива на автобуса и се срещна с Кърк отзад за кратко съвещание с офицера от вътрешната сигурност, отговарящ за отряда по прочистването, мъж на име Дилън. Останалите от екипа на Дилън, осмина мъже и четири жени, бяха отишли да донесат вода от коритото до помпената станция.