— Това не мога да ти кажа, защото не съм ходил в Раджмангал след разпръсването на сектата — отвърна манти. — Но мисля, че входът е сменен.
— Истината ли казваш?
— Нима не се заклех в Кали?
— Ако не си се връщал в Раджмангал, откъде знаеш, че дъщеря ми е там?
— Казаха ми го.
— Защо я отвлякоха?
— За да я направят „Непорочна дева на пагодата“. Ти ни отвлече първата дева. Суйод хан ти отне дъщерята, в чиито вени тече кръвта на Ада Коришант.
— Колко души има в Раджмангал?
— Сигурно не са много — отвърна манти.
ТремалНаик и Сандокан си намигнаха, но Яниш поклати недоверчиво глава. Не вярваше много на думите на стареца. По-добре да си имат едно наум.
— Още една дума — рече Сандокан, намесвайки се, — тугите имат ли кораби?
Старецът го погледна озадачен, сякаш се мъчеше да отгатне повода за този въпрос, след което каза:
— Когато бях в Раджмангал, имаха само гонги. Тъй че не знам дали в последно време Суйод хан е купил някакви кораби.
ТремалНаик и Сандокан искаха да продължат разпита, но португалецът, който бе мълчал през цялото време и само наблюдаваше пленника, се намеси и рече на Сандокан:
— Този човек няма никога да си признае всичко. Освен това вече знаем достатъчно и можем да си вървим, преди жертвоприносителите да са се върнали с подкрепления.
— А какво ще правим с вдовицата?
— Ще я изпратя в моя дом — рече ТремалНаик, — там ще се чувства по-добре, отколкото при тугите.
— Тогава да тръгваме — отсече Яниш. — Дали са довели вече слоновете в Кхари?
— Сигурно са там още от вчера.
— Дали са хубави?
— Отлични животни, обучени за лов на тигри. Платили са ги скъпо, но си струват парите.
— Значи отиваме на лов в делтата — заключи Яниш. — Ще видиш дали бенгалските тигри са равни на малайските.
Двама моряци поведоха манти, държейки го за ръцете, и по даден от Сандокан знак групата напусна площада пред пагодата, където догаряха последните останки от костите на туга.
Пресякоха кокосовата гора, без да срещнат никого, и към два часа сутринта експедицията, увеличена с манти и вдовицата, зае места в двете лодки.
Връщането надолу по течението стана много по-бързо. Само след един час всички вече бяха на борда на „Мариана“. Затвориха манти в една кабина и за по-голяма сигурност поставиха пост пред вратата.
— Кога тръгваме? — попита ТремалНаик, обръщайки се към Сандокан.
— Призори — отвърна пиратът. — Дадох вече нареждания всичко да бъде готово още преди изгревслънце. Ще стигнем ли до вечерта в Кхари?
— Сигурно — отвърна ТремалНаик. — От реката до това село няма повече от десет-дванайсет километра.
— Малка разходка. Лека нощ и до утре.
Преди още да залязат последните звезди, целият екипаж на „Мариана“ беше вече на палубата и се подготвяше за отплаване. Но докато вдигаха огромните платна, Самбилонг забеляза с тревога, че и двата граба, хвърлили котва до тях предния ден, също се готвеха да потеглят.
Палубите им се изпълниха бързо с хора, които вдигаха припряно платната, сякаш се бояха, че бризът ще спре всеки момент или речното течение ще промени посоката си.
Малаецът, който също се беше усъмнил в тези два тайнствени кораба с тройно и четворно по-голям екипаж, отколкото обикновено са хората на подобни кораби, беше сериозно разтревожен от тези припрени маневри.
— Не ми се вижда чиста тази работа — измърмори той. — Дали господарят не беше прав, като се усъмни в намеренията на тези съседи? Има нещо неясно в цялата история.
Тъкмо се канеше да отиде към кърмата, за да предупреди Сандокан, и той се появи.
— Господарю — рече му, — и двата граба вдигат котва заедно с нас.
— Охо! — откликна пиратът.
Огледа спокойно двата платнохода, които вдигаха котва, и рече:
— Внезапното отплаване на двата граба ли те безпокои, тигърчето ми?
— Не ми изглежда нормално всичко това, господарю. Пристигнаха онзи ден, не натовариха нито една бала памук и ето че сега, като видяха, че ние тръгваме, бързат да направят същото. А и погледнете само колко хора имат на борда. Струва ми се, че броят им се е увеличил още повече.
Тигъра на Малайзия огледа хората на корабите и бързо направи сметка.
— Общо са двойно повече от нашите, но ако се надяват, че могат да ни обезпокоят, се лъжат жестоко. Ако ни последват до делтата, ще пуснем в действие нашата артилерия и ще видим кой ще надделее. Да тръгваме, Самбилонг, и внимавай да не се ударим в някой кораб.
Огромните платна бяха вдигнати наполовина, за да се смали огромната им повърхност, и котвите на носа и кърмата вече се подаваха на повърхността на водата.