ТремалНаик и Яниш изтичаха при Тигъра на Малайзия, който наблюдаваше зорко от кърмата двата граба.
— Готвят се да ни нападнат ли? — попита бенгалецът.
— И да ни вземат между два огъня — добави Сандокан.
— Негодници!… Използват пустото място, за да ни нападнат. Даймънд Харбър е вече далеч и по реката няма никакви кораби. Вижда се, че бързат да ни унищожат.
— Да ги пуснем да се приближат — каза Яниш с привичната си флегматичност. — Екипажът им е многоброен, но индийците не могат да се мерят с Тигрите на Момпрацем. Не се засягай, ТремалНаик.
— Знам боеспособността на съотечествениците си — отвърна ТремалНаик. — Вярно е, че не могат да се мерят с малайците.
— Какво чакаме, Сандокан?
— Първи те да открият огън — отвърна Тигъра на Малайзия. — Ако бяхме в открито море, бих ги изпреварил, но тук, в реката, в английски води, не се осмелявам. После може да си имаме неприятности с властите и да ни третират като пирати.
— Но тугите ще се възползват от това, за да заемат удобна позиция.
— Виждам, но предпочитам отговорността за битката да падне върху тях.
— Но те са с два кораба.
— Да, но „Мариана“ е много маневрена и ще успеем да избегнем едновременното нападение и от двата граба. Да ги пуснем да се приближат: ние сме готови да ги посрещнем.
— И да ги пратим на дъното — добави Яниш.
— Имат оръдия — отбеляза бенгалецът.
— Въоръжени са с мириами, които не стрелят надалеч, и малките им гранати няма да повредят много кораба ни — отвърна Сандокан.
— Тези оръдийца са ни познати, нали Яниш?
— Играчки — рече презрително португалецът. — Я виж единия откъде ни приближава във фланг!
— Нареди да спуснат малката котва от носа — каза Сандокан. — Без вериги, само с конопено въже, което ще прережем, когато настъпи моментът. Да се опитаме да излъжем тези негодници.
Двата граба бяха вече навлезли в канала. Част от платната им бяха спуснати на марсовете.
Единият плаваше до самия плаж на островчето, другият обаче се държеше към отсрещния бряг. От тази маневра бе лесно да се разбере, че искаха да вземат „Мариана“ между два огъня по средата на канала.
По палубите на двата вражи кораба цареше известно оживление. Моряците щъкаха по носа и кърмата. Изглежда издигаха барикади за защита от картечния огън. Други влачеха някакви тежки предмети, ако се съди по броя на мъжете около тях.
Сандокан, спокоен, сякаш това не го засяга, следеше внимателно маневрите на двата кораба, докато Яниш инспектираше спингардите и нареди да се приготвят куките за абордаж, за да бъде всичко готово за прехвърляне върху вражеските платноходи, станеше ли нужда.
Беше се смрачило и луната вече надничаше през върховете на големите дървета, с които беше обрасъл брегът, когато двата кораба свиха рязко и се намериха на около триста метра от двете страни на „Мариана“.
Почти веднага от по-близкия граб се чу някой да вика на английски:
— Предайте се или ще ви пратим на дъното!
Сандокан вече бе взел рупора и като го приближи до устата си, извика:
— Кои сте вие, че си позволявате да ни заплашвате?
— Кораби на бенгалското правителство — отвърна гласът.
— Тогава благоволете да дойдете да ни покажете документите си — отвърна Сандокан иронично.
— Отказвате ли да се подчините?
— Засега поне, да.
— Ще ме принудите да заповядам да открият огън.
— Щом ви харесва.
Този отговор бе последван от страшни викове, които се надигнаха от палубите на двата кораба:
— Кали!… Кали!…
Сандокан захвърли рупора и изтегли шимитарата си от ножницата.
— Напред, Тигри на Момпрацем! — извика той. — Срежете въжето и на абордаж!
Екипажът на „Мариана“ отвърна, надавайки своя боен вик, още по-страшен и див от този на индийците.
Въжето на котвичката бе прерязано и „Мариана“ се понесе срещу граба, който идваше откъм островчето.
Изведнъж гръмна оръдие и ехото от изстрела отекна сред гъстите гори на отсрещния бряг.
Грабът бе открил огън с малкото си носово оръдие. Вражеските артилеристи се надяваха да пробият лесно „Мариана“ отстрани, но металните плочи, които покриваха кораба, бяха достатъчна защита срещу малките снаряди на мириамите.
— Върнете им го, тигърчета! — извика Сандокан, който бе застанал на руля, за да направлява собственоръчно малкия платноход.
Заповедта му бе последвана от карабинен залп. Пиратите, които дотогава бяха залегнали на борда, скочиха на крака, откривайки силен огън по палубата на граба, докато артилеристите насочваха големите спингарди, за да открият флангов огън.