Битката започна с голям устрем и от двете страни. Имаше убити, повечето сред екипажа на граба.
Пиратите, калени в многобройни битки, стреляха сигурно в целта, докато огънят на тугите, макар и по-чест, беше безразборен.
Сандокан, невъзмутим сред дъжда от куршуми и гранати, които удряха по малкия му, но солиден кораб, пробиваха платната и пречеха на маневрите, насърчавайки непрекъснато хората си.
— Дръжте се, Тигри на Момпрацем! Да покажем как умея. да се бият синовете на дива Малайзия!
Но нямаше нужда да бъдат подтиквани тези морски хищници, калени в дима на оръдията и стотиците абордажи.
Скачаха като тигри, катереха се по бордовете и мачтите, за да се прицелват по-добре във враговете, без да обръщат внимание на огъня от граба, докато артилеристите, командвани от Яниш, трошеха с точна стрелба мачтите и пробиваха обшивката на бенгалския платноход.
Но битката започна в момента, в който зад „Мариана“ се приближи вторият граб и изпразни върху й своите четири мириама.
Ако неприятелят беше само един, победата на пиратите нямаше да изисква големи усилия, но сега трябваше да се бият на два фронта.
Без да губи присъствие на духа, Сандокан прецени моментално опасността и се готвеше да овладее положението, подпомаган активно от приятеля си, с когото се бяха били рамо до рамо толкова години.
С ловка маневра Сандокан направи вираж на място, докато ТремалНаик и Каммамури се хвърлиха с шепа храбреци към левия борд, за да се противопоставят на новия неприятел.
„Мариана“ се изтръгна от клопката, избягвайки кръстосания огън, застана напреки и започна да обсипва с огън двата граба. Малкият кораб се бранеше отлично с карабини и спингарди, които имаха достатъчно олово и за двата нападателя.
Яниш, който стреляше с едната спингарда, вече бе успял с точен изстрел да прекърши фокмачтата на първия граб. Тя падна и изпотроши всичко по палубата и докато моряците се опитваха да я търколят във водата, Яниш зареди оръдията с картеч и ги покоси.
Въпреки това положението на „Мариана“ съвсем не беше розово, защото двата бенгалски кораба, макар и доста повредени, се приближаваха плътно за абордаж от двете й страни.
Силни с големия си брой, тугите се надяваха, че веднъж стъпили на борда, ще могат да изтласкат пиратите.
С блестящи маневри Сандокан се опитваше да се измъкне от клещите. За нещастие, каналът беше доста тесен и вятърът прекалено слаб за подобни маневри.
ТремалНаик дойде при него да се посъветва какво да прави. Смелият бенгалец бе проявил чудеса от храброст, нанасяйки големи загуби на вторият граб, но не бе успял да спре хода му.
— Ще се залепят за нас и скоро ще предприемат абордаж — рече той на Сандокан, зареждайки карабината си.
— Готови сме да ги посрещнем — отвърна Тигъра на Малайзия.
— Но те са четири пъти по-многобройни от нас.
— Ще видиш как ще се бият моите хора. Самбилонг, ела тук! Малаецът, който стреляше от една рея, скочи моментално като тигър на палубата.
— Поемай руля — заповяда му Сандокан. — Тръгваме на абордаж преди тях.
— Към кой от двата, господарю?
— Този откъм левия ни борд.
След това прекоси палубата, викайки гръмогласно:
— Готови за абордаж! След Мен, тигърчета на Момпрацем!
Подпомогнат от петима души на платната, Самбилонг насочи „Мариана“ срещу граба край островчето, който беше по-тежко засегнат, докато Яниш насочвате огъня на всички спингарди срещу другия в опит да го задържи.
— Спуснете кранците! — извика Сандокан. — Готови за хвърляне на куките!
Докато неколцина от моряците спускаха през борда големи бали коноп, завързани на въжета за омекотяване на удара в граба, а други приготвиха куките за скачване към такелажа на неприятеля, Самбилонг абордира граба откъм левия му борд, забивайки бушпрота сред рейте на главната мачта.
Изненадани от тази смела атака, тугите, които се надяваха да отидат първи на абордаж, даже не помислиха да избегнат удара — маневра, която и без това беше доста трудна с една-единствена мачта и сериозно повреден такелаж.
Когато опитаха да избегнат допира, беше вече късно.
Тигрите на Момпрацем, ловки като маймуни, наскачаха от всички страни, хвърляйки се от рейте и топщага.
Сандокан и. ТремалНаик, с шимитара в дясната и пистолет в лявата ръка, се хвърлиха първи на палубата на граба, докато Янига бълваше залп след залп върху другия с всички спингарди, за да му попречи да дойде на помощ.
Тугите, макар и по-многобройни, се бяха пръснали по палубата, без да оказват съпротива, но виковете на главатарите им ги накараха да влязат в бой, ревейки като диви зверове.