Но виковете не им помогнаха срещу страшния напор на малайските тигри. Отказаха се и от примките с оловните топки, които не можеха да пуснат в действие в битката гърди срещу гърди.
Сблъсъкът бе ужасен, но тежките паранги на тигрите на Момпрацем много скоро взеха връх над малките и леки шимитари на бенгалците. Отблъснати навсякъде, те започнаха да се хвърлят във водата и да търсят спасение на острова, когато от мостика на „Мариана“ се разнесоха викове: „Пожар! Пожар!“
Сандокан спря устрема на хората си. Покатери се на борда на граба и скочи като тигър на палубата на „Мариана“, докато ТремалНаик прикриваше изтеглянето и отблъсна победоносно една контраатака на последователите на кръвожадната богиня. Гъст дим излизаше от главния люк на „Мариана“ и обгръщаше платната и мачтите й.
Не можеха повече да мислят за битка. Трябваше да се обърнат срещу новата опасност, много по-страшна от оръжията на тугите. Тигърът бе принуден да търси спасение в бягство: друг избор нямаше.
Парче фитил, плат или въже, подпалено от огъня на спингардите, бе паднало в трюма и на свой ред бе подпалило склада със запасните съоръжения.
Без да обръща внимание на непрекъснатата стрелба от втория граб, Сандокан нареди да приготвят помпата и извика на Самбилонг, който не бе напуснал руля:
— Към открито море! Обръщай към изхода на канала! Всички на борда!
ТремалНаик, Каммамури и другите, които прикриваха изтеглянето, се прехвърлиха на кувертата. Въжетата на абордажните куки бяха прерязани, платната насочени и „Мариана“ се откопчи от граба и мина пред носа на другия.
Изтеглянето се налагаше, тъй като тигрите на Момпрацем не можеха повече да противостоят на двата вражески кораба с пожар на борда, който се разпространяваше и заплашваше всеки миг да обхване и склада с боеприпасите.
Тъй като бе засегната слабо в такелажите от индийските оръдия, чиито артилеристи стреляха страшно неточно, „Мариана“ можеше да се отдалечи бързо, без да бъде настигната, още повече че грабът, с който се бяха скачили, бе останал без фокмачта и не можеше да маневрира на борд, за да поеме след тях.
Сандокан се ориентира мигновено в положението и заповяда на Самбилон:
— Курс към Даймънд Харбър!
Той сметна, и с право, че там ще може поне да бъде подпомогнат от лоцманите в сигналната станция в случай на нужда и че тугите ще си помислят добре, преди да се спуснат да го гонят дотам.
Капитанът на втория граб обаче, сякаш отгатнал намеренията на Сандокан, нареди да вдигнат бързо всички платна, за да догони и да влезе в бой с „Мариана“, преди тя да е успяла да излезе от канала.
Изглежда бе разбрал, че жертвата му се изплъзва.
Спрян за момент, за да не засегне другия граб, огънят от мириамите скоро бе подновен сред оглушителните викове на тулите и гъстата пушечна стрелба.
Това упорство на почти победения враг разяри Сандокан.
— Така ли? — викна той. — Ще ме гониш? Почакай малко. ТремалНаик!
Той се отзова моментално на повикването.
— Какво искаш?
— Ти и Каммамури се заемете с пожара. Заведи Сурама и вдовицата на мостика. Оставям ти двайсет човека. Останалите ще командвам аз.
След това изтича към кърмата, където Яниш бе наредил да пренесат и спингардите от носа, за да противостои по-добре на бенгалските мириами.
— Направи ми място, Яниш, да строша на парчета това корито.
— Това не е нито трудно, нито ще трае дълго — каза португалецът с привичното си спокойствие. — Ето ти един заряд, който ще подгрее задниците на тугите: поллета и гвоздеи. Ще ги татуираме с желязо.
— Ти поемаш двата спингарда на левия борд, а аз останалите на десния борд — каза Сандокан. — Останалите прикриват батареята с пушечен огън.
Наведе се над един от двата спингарда и се прицели внимателно в мостика на граба, който продължаваше да се носи към тях, сякаш имаше намерение да вземе „Мариана“ на абордаж.
Две гранати избухнаха на мостика му. Португалецът и Тигъра на Малайзия бяха стреляли едновременно.
Фокмачтата на индийския кораб, улучена в основата си, се олюля за момент, след което падна с трясък, препречвайки палубата с пръти и въжета и покривайки двете оръдия на носа.
— Зареди с картеч от пирони — извика Сандокан. — Да пометем палубата им!
Последваха нови два изстрела. Бойните викове на тугите се смениха с писъци от болка. Гвоздеите от картеча надупчиха добре задниците на удушвачите.
Стрелбата от граба спря, но не и тази от „Мариана“. Сандокан и Яниш, отлични артилеристи, стреляха без почивка, целейки се ту в корпуса на кораба, ту помитайки палубата му с картеч от носа до кърмата.