Редуваха снаряди с картеч с такава бързина, че не даваха възможност на противниковия екипаж да отстрани счупената мачта, която блокира движението на кораба.
Започна системно и безмилостно разрушаване на граба. Падаха мачти, усукваха се въжета, появиха се големи пробойни. Накрая се срути и главната мачта и наклони кораба така, че го изложи напълно на изстрелите на спингардите.
Корабът на тугите вече представляваше гол понтон без мачти и платна, осеян с трупове. Ураганният огън на спингардите от „Мариана“ не секваше нито за миг, докато пушечните залпове на пиратите избиваха екипажа, търсещ напразно прикритие зад падналите мачти.
Другият граб правеше героични, но напразни усилия да се притече на помощ. Със счупена фокмачта напредваше съвсем бавно и залповете му рядко достигаха целта.
— Яниш — викна Сандокан, — още един последен залп, и да свършваме. — Зареди с граната и стреляй на нивото на водата.
Последваха четири изстрела, които отвориха четири пробойни в подводната част на граба.
И те го довършиха. Нещастният кораб, който продължаваше да се държи като по чудо над водата, легна изведнъж на левия си борд под тежестта на падналите мачти и нахлулата през пробойните речна вода и след това се обърна с кила нагоре.
Хората от екипажа наскачаха във водата и заплуваха отчаяно — едни към островчето, а други към втория граб, който явно бе заседнал на плитчината, защото престана да се движи.
— Да ги пометем ли? — попита Яниш.
— Остави ги да вървят да си търсят смъртта другаде — отвърна му Сандокан. — Мисля, че засега им стига. Самбилонг, дръж курс нагоре по канала!
След това се хвърли към главния люк, откъдето част от екипажа изливаше непрестанно вода с дървени ведра.
— Как върви гасенето? — запита Сандокан.
— Вече няма никаква опасност — отвърна му ТремалНаик.
— Големи ли са щетите? Барутният погреб изолиран ли е?
— Огънят е вече под контрол и хората в трюма опразват склада с платната и резервните съоръжения.
— Треперех за моята „Мариана“.
— Накъде ще тръгнем сега?
— Ще се върнем отново в реката и ще слезем под островчето. Моментът не е подходящ да се появяваме в Даймънд Харбър.
— Лоцманите сигурно са чули канонадата.
— Ако не са глухи…
— Хубаво им посвирихме на тугите!
— Известно време няма да ни създават неприятности.
— А другият граб?
— Виждам, че не се движи повече. Мисля, че е заседнал, а освен това е така разнебитен, че и да иска, не би могъл да ни последва в морето — отвърна Сандокан. — Така че ще можем да пристанем на брега необезпокоявани и да пратим нашия кораб в Райматла без шпиони зад гърба ни. Евтино се отървахме: в последна сметка злото не бе толкова голямо. Ако слезем на брега по на юг, ще можем ли да се доберем до Кхари?
— Да, като пресечем джунглата.
— Десет-дванайсет мили през бамбуците няма да ни уплашат, даже и да има тигри. Самбилонг продължи напред и направи вираж на края на островчето. Връщаме се в Хюгли.
XI. В ДЖУНГЛАТА
„Мариана“, макар и два пъти по-малка от грабовете и с много по-малоброен екипаж, наистина се отърва евтино, както каза Тигъра на Малайзия.
Въпреки яростната канонада на мириамите тя понесе лесно-поправими щети и не бе принудена да отиде на док за ремонт. В последна сметка всичко се свеждаше до няколко скъсани въжета, немногобройни дупки в платната и една повредена рея.
Обшивката на кораба, макар и тънка, се оказа достатъчна да спре еднолибровите гюллета на малките бронзови оръдия.
Но седем човека от екипажа бяха убити от пушечната стрелба, а десетина — по-тежко и по-леко ранени. Така че и човешките загуби бяха, общо взето, малки в сравнение с тези на екипажите на грабовете, които бяха направо покосени от отличната стрелба на Яниш със спингардите.
Победата бе пълна. Един от вражеските кораби се обърна и потъна; другият бе доведен до такова състояние, че не можеше повече да ги преследва, а отгоре на това и заседна на плитчина. Жестоките поклонници на кръвожадната богиня сигурно не бяха доволни от първата им битка със страшните Тигри на Момпрацем, защото се бяха надявали да ги смажат лесно, преди още да са излезли от Хюгли.
„Мариана“, управлявана умело от Самбилонг, кормчия без съперници, стигна с няколко маневри до северния край на островчето и влезе отново в реката в момента, когато вторият граб изчезваше под водите на канала.
Пожарът бе вече окончателно потушен от ТремалНаик и хората му и никаква опасност не заплашваше повече кораба, който можеше да се спусне спокойно по реката без страх от преследване. Но подозирайки, че тугите може би са се скрили на островчето и ги чакат на изхода, за да ги поздравят с няколко пушечни залпа, Сандокан нареди „Мариана“ да мине край отсрещния бряг.