Когато влязоха всички, ТремалНаик нареди да вдигнат стълбата, за да не би бродещите наоколо тигри да се покатерят до горе.
Двете жени и капитаните се настаниха в хамаците; шестимата моряци легнаха на пода, като за всеки случай сложиха оръжията до себе си.
Нощта мина спокойно, смущавана единствено от воя на няколко гладни чакала.
Когато се събудиха, „Мариана“ вече не се виждаше на хоризонта. По това време вероятно вече бе отминала устието на Хюгли и бе поела край пясъчните насипи, които ограждат блатистите терени в делтата и възпират големите вълни на Бенгалския залив. Една-единствена лодка с навес плаваше нагоре по реката, карана от четирима полуголи гребци.
В джунглата не се виждаше жив човек. Кръжеха само ята водни птици, предимно брамински патици и рибари.
— Пълно безлюдие — каза Сандокан, който оглеждаше от кулата ту реката, ту безкрайните площи, обрасли с бамбук, сред който тук-там се издигаха величествените стволове на офомни тари и нимове.
— И това е само началото на делтата на Ганг — рече му ТремалНаик. — По-нататък има да видиш много нещо и ще получиш по-точна представа за това огромно блато, простиращо се между двата главни ръкава на свещената река.
— Не мога да разбера защо тугите са избрали за убежище толкова неприятно място. Тук изглежда маларията властва през цялата година.
— И холерата, която често покосява местните моланги. Но тук тугите се чувстват по-сигурни, защото никой не предприема експедиции през тези пълни с миазми блата.
— Нас тези неща не ни плашат — свикнали сме с треската — каза Сандокан.
— И къде намират жертви за Кали, щом тези земи са толкова безлюдни?
— Все се среща по някой от племето моланго, отдалечил се непредпазливо от селото си. Освен това, ако тук няма много хора за удушаване, не мислете, че тугите не намират достатъчно жертви. Те пращат емисари из почти всички северни провинции на Индия. Където се събират тълпи поклонници, там са и тугите. Мнозина от тези хорица не се завръщат по родните си места. Полицията прави каквото може, но не е по силите й да охранява пустините и джунглите на тази необятна територия.
— Така че на Кали не й липсват никога жертви?
— Изтребленията, които тези проклети туги предприемаха допреди няколко години, не могат да се опишат. Достатъчно е да ви кажа, че някои райони на Централна Индия бяха почти обезлюдени от свирепите убийци.
— Но какво удоволствие изпитват да удушават толкова хора?
— Какво удоволствие ли? Достатъчно е да чуете някой туг, за да добиете представа за това. „Вие изпитвате голямо удоволствие — ми рече един туг, когото разпитвах — да нападнете някой кръвожаден звяр в леговището му, да устройвате засади на тигри и пантери, без да се подлагате на големи опасности. Помислете само колко нараства привлекателността на лова, когато става въпрос за хора. Тук не е достатъчно да си смел, иска се хитрост, предпазливост, дипломация. Да си служиш с всичките си страсти, да накараш да затрептят даже струните на любовта и приятелството, за да вкараш жертвата си в мрежата е нещо сюблимно, опияняващо, делириум.“
Ето такъв отговор получих от този негодник, който вече бе принесъл в жертва на божеството си няколкостотин човешки живота. За тугите убийството е издигнато в закон, да убиват за тях е върховно щастие и дълг, да присъстват на агонията на улучен от тях човек е неописуемо щастие.
— Изводът е, че да убиеш беззащитно създание е някакъв вид изкуство — каза Яниш. — Не вярвам да съществува по-съвършена апология на престъплението.
— Много ли са все още членовете на сектата на Кали? — попита Сандокан.
— Изчисляват ги на близо сто хиляди, повечето пръснати в джунглите на Бунделкун, Ауде и басейна на Нербуда.
— Всички ли са подчинени на Суйод хан?
— Той е върховният им главатар, признат от всички — отвърна му ТремалНаик.
— За щастие много от тях са далеч оттук — рече Яниш. — Ако бяха събрани всичките тук, в делтата, не би ни оставало нищо друго, освен да наредим да върнат „Мариана“ и час по-скоро да се отправим обратно за Момпрадем.
— В Раджмангал надали са много и не вярвам Суйод хан, макар и застрашен, да повика подкрепления от други райони. Бенгалското правителство си отваря очите добре и паднат ли му удушвачите на Кали, също не ги жали.
— Но не е направило нищо да ги прогони от бърлогата им в Раджмангал — каза Сандокан.