Двете жени и пиратите хукнаха отчаяно. За няколко минути стигнаха до развалините, спасявайки се зад колоните и огромните гранитни блокове.
В този момент носорогът изскочи от тръстиките и се понесе към тях с ниско наведена глава и насочен напред рог. .
Яниш и Сандокан, които се бяха покачили на една стена, вероятно остатък от защитния зид на пагодата, виждайки го пред себе си, стреляха едновременно почти от упор.
Засегнат в някои от гънките, носорогът се изправи на задните си крака като кон след внезапно пришпорване; след това се понесе отново към стеничката, която, и без това полусрутена, не издържа на удара. Зидарията се сруги и двамата пирати се търколиха сред развалините с вирнати крака.
ТремалНаик, който се бе покатерил на един огромен каменен блок заедно със Сурама и вдовицата, нададе вик на ужас, на който отговори страшно мучене.
Носорогът се строполи на земята, размахвайки във въздуха огромните си задни крака; от прерязаните жили шуртяха потоци кръв.
— Свършен е! — извика един глас.
Почти в същия миг един от двамата малайци изскочи с паранг в ръка и се притече на помощ на Тигъра на Малайзия и на португалеца.
Виждайки господарите си в опасност, този смелчак беше нападнал животното отзад, прерязвайки с тежката си сабя сухожилията на задните му крака, а тези дълбоки срезове скоро щяха да го довършат.
Животното наистина падна, веднага изрева страшно, но скоро се надигна отново. Този момент обаче бе достатъчен на Сандокан, на Яниш и на малаеца да се спасят върху един огромен гранитен блок.
В същото време и другарите им откриха огън.
Раненият на много места колос, с осакатени крака, се завъртя няколко пъти около себе си, сякаш бе полудял, и надавайки страшни ревове, след което с един скок се хвърли в блатото, оставяйки след себе си две кървави дири. Опитваше се да облекчи болките си във водата.
Няколко минути се мята в нея, вдигайки големи кървави вълни, после понечи да се върне на брега, но силите му изневериха. Видяха го да се вдига за последен път на осакатените си крака сред няколко тръстики, като ревеше пресипнало.
Няколко мига тялото му потръпваше конвулсивно, след което огромната му маса се отпусна и бавно потъна в рядката кал на блатото.
— Издъхна — каза Яниш. — Отиде си звярът му със звяр.
— Тези животни са по-опасни и от тигрите — рече Сандокан, който наблюдаваше потъващото тяло. — Разби стената, сякаш е от картон. Без двата среза от паранга не ми е ясно как щяхме да се отървем.
— Твоят малаец му нанесе така наречения „слонски удар“, нали?
— Да — отвърна Сандокан. — В нашата страна убиват дебелокожите животни, прерязвайки жилите на задните им крака. Този начин е по-сигурен и безопасен.
— Жалко, че загубихме рога!
— Искаш ли го? Ето че спря да потъва и главата е на повърхността.
— Страшен ловен трофей е.
— Нашите хора ще имат грижата да го отрежат. Ще починем тук малко и ще обядваме. Много е горещо още.
— Още повече — каза флегматичният Яниш, — че сега няма кой да ни проправя път и ще се наложи отново да пуснем в ход сабите и да вървим сред бамбуците и миазмите. Да отдъхнем. Имаме нужда от това.
Седнаха на сянка под едно дърво край пагодата да обядват.
Дълбока тишина цареше в джунглата наоколо. Даже и водните птици, тези вечни бърборковци, се бяха смълчани, сякаш приспани от непоносимата жега.
Само един гигантски аргилах, висок колкото човек, с гола набръчкана глава и огромен клюн, се разхождаше важно по брега на блатото, размахвайки от време на време белите си набраздени с черни ленти криле.
Яниш, Сандокан и ТремалНаик, след като свършиха обеда, отидоха при пагодата и разглеждаха с живо любопитство колоните и стените, по които имаше многобройни надписи на санскритски, както и полуразрушените статуи на слонове, костенурки и митични животни.
— Дали някога не е принадлежала на тугите? — попита Яниш, забелязал на върха на една колона фигура, която му заприлича на богинята Кали.
— Не — отвърна ТремалНаик. — Сигурно е била посветена на бога Вишну. Виждам върху всички колони фигура на джудже.
— Този бог джудже ли е бил?
— Превърнал се е в джудже по време на петото си превъплъщение, за да сломи гордостта на великана Бели, който победил и изгонил боговете от Сурган, което ще рече, от рая.
— Прочут бог е този ваш Вишну.
— Най-почитаният след Брама.
— И как е успяло едно джудже да победи великана? — попита Сандокан с усмивка.
— С хитрост. Ако искаш, ще ти разкажа тази история.