— Добре. Сигурно е интересна. Всички ваши богове са преживели чудни приключения.
— Добре тогава, чуй я. Вишну си бил поставил за цел да прочисти света от зли и горделиви същества, тормозещи човечеството. След като победил много от тях, намислил да сломи и Бели, който вилнеел по небето и земята и му се представил под формата на брамин джудже.
В този момент великанът извършвал жертвоприношение. Вишну го помолил да му отстъпи три педи земя, върху която да си построи колиба.
Господарят на земята, Бели, се засмял и му казал, че не бива да моли само за такава дреболия.
Но Вишну настоял, като твърдял, че за джудже като него три педи земя са достатъчни.
Гигантът му я подарил и за да скрепи дарението, полял ръцете му с вода. Но ето че Вишну започнал да расте, докато станал толкова голям, че изпълнил с тялото си цялата Вселена: започнал да мери земята с педята си. Премерил земята — една педя, небето — още една и на третата настоял великанът да удържи обещанието си и да му подари това, което си е премерил.
Великанът познал Вишну и му предложил собствената си глава, но богът доволен от подобно подчинение, го изпратил да управлява Пандалон и му позволил да посещава един път годишно земята в деня на ноемврийското пълнолуние.
— Кой знае какви ли пък героични дела е извършил Вишну по време на другите си превъплъщения — рече Яниш. — Големи храбреци са били индуските богове в тези древни времена. Превръщали са се в джуджета и великани с едно махване на ръка.
— И в животни — каза ТремалНаик. — В първото си превъплъщение според свещените книги Вишну се превърнал в риба, за да спаси от наводнение царя на Сатиавирадем и жена му…
— А, и вие ли помните световния потоп?
— В нашите свещени книги се говори за него. Втория път се превърнал в костенурка, за да извади на повърхността от Млечното море планината Мандрагири, от името на която произлиза думата амурдон, сиреч питието на безсмъртието. Третия път — в глиган, за да разпори корема на великана Ерениакгаас, който се забавлявал да руши света. Четвъртия — в животно, наполовина човек, наполовина лъв, за да убие и да изпие кръвта на еренийския великан. В петото, шестото, седмото, осмото и деветото се е превъплъщавал винаги в човек.
— Значи се е превъплъщавал девет пъти този ваш бог — рече Сандокан.
— Но в десетото превъплъщение, което ще стане в края на тази епоха, той ще се появи като кон със сабя в единия крак и щит в другия.
— И какво ще извърши с тях? — попита Яниш.
— Нашите жреци казват, че ще слезе на земята, за да избие всички лоши хора. Тогава небето и луната ще се затъмнят, земята ще потрепери, звездите ще паднат и огромният змей Адисешан, който сега спи в Млечното море, ще избълва толкова огън, че ще изгори всички светове и всички същества, които ги обитават.
— Да се надяваме, че няма да сме живи тогава — рече Яниш.
— Успокой се — каза Сандокан. — Не чу ли, че ще дойде да изтреби злите хора, а ти си бил невинен и кротък като агънце.
Двамата приятели се засмяха от сърце.
— Ти вярваш ли в пришествието на този кон? — попита Сандокан шеговито бенгалеца.
ТремалНаик се усмихна, но не отговори и се запъти към блатото, където малайците разбиваха носа на носорога, за да извадят рога му.
Към четири часа след обяд позахладня и отрядът навлезе в джунглата, подновявайки битката с бамбуците и каламите. Това обаче не трая дълго, тъй като след залез вече бяха пред портата на бунгалото на ТремалНаик.
XIII. ЧОВЕКОЯДЕЦЪТ
Село Кхари е едно от малкото селища, останали сред джунглите на делтата, съпротивлявайки се упорито на холерата и маларията, посещенията на тигрите и пантерите единствено благодарение на голямото плодородие на тукашните оризища, в които се отглежда в изобилие така нареченият бенафули — оня фин, дълъг, снежнобял ориз, чийто вкус много се цени от бенгалците.
Къщите бяха бедни колиби от кал, покрити с листа от кокосова палма. Имаше и три-четири не много угледни бунгала, почти необитавани от собствениците им, страхуващи се от маларията.
И това на ТремалНаик не приличаше на луксозните калкутски бунгала. Беше стара едноетажна сграда с островръх покрив и веранда околовръст. Построена била от капитан Коришант по време на голямата експедиция за изтребване на тугите, за да бъде водачът й близо до терена на военните операции в делтата.
В двора два огромни слона, наглеждани от двама корнаки, както наричат тук водачите на слонове, дояждаха вечерната си порция, а прекъсвайки от време на време да ядат, тръбяха страхотно, от което стените на старата постройка се тресяха.