— Това се казва да имаш късмет — каза Сандокан — и да съумееш да запазиш хладнокръвие в такъв страшен момент.
— Да — рече ТремалНаик, — но на другия ден легнах с четирийсет градуса температура.
— Но поне си отървал кожата — обади се Яниш, — а това е по-важно от температурата, колкото и висока да е, не мислиш ли?
— Убеден съм в това.
Докато продължаваше разказа за този вълнуващ лов, двата слона продължаваха да навлизат навътре в джунглата, пробивайки си път сред високите понякога до петнайсет и осемнайсет метра бамбуци и сред твърдите треви, наричани калами.
Птичият свят се бе разбудил и прелиташе сред растенията, без да се тревожи много от присъствието на двата колоса и хората, които ги яздеха.
Ята гарвани, нибли и щъркели с дълги клюнове, пауни със светещи на слънцето красиви пера се издигаха почти изпод краката на слоновете, кръжеха известно време над аудахите и кацаха отново по околните растения.
— Тук изглежда никой не се плаши от нашето присъствие — констатира Яниш.
— Не ни смятат опасни — каза ТремалНаик.
От време на време и по някой гигантски аргилах, събуден от тропота на слон ските крака, изхвръкваше, разпервайки огромните си крила и протестирайки със силни писъци, се приземяваше отново с тежко тупване на дългите си крака.
Теренът ставаше постепенно по-блатист и все повече затрудняваше хода на слоновете.
Вода бликаше отвсякъде, тъй като делтата на Ганг всъщност е огромно блато с едва просъхнали тук-там тинести островчета. Но тъкмо такива терени се обитават от тигрите, които за разлика от котките обичат влажните места в близост до реките.
Слоновете пристъпваха тежко вече половин час сред тези блата, когато молангът се обади:
— Сахиб, тук се навърта багьт. Бъдете нащрек. Сигурно е някъде наблизо.
— Приятели, заредете карабините и пригответе пиките — каза ТремалНаик. — Пунти вече е по следите на стария хитрец. Чувате ли го?
Голямото куче излая проточено. Беше вече подушило човекоядния хищник.
— Сигурно е съвсем близо! Бъдете готови и си отваряйте очите на четири — предупреди ги бенгалецът.
Девойката се огледа боязливо, двамата приятели провериха оръжието си и се приготвиха за вълнуващия лов.
XIV. СЛОНОВЕ И ТИГРИ
Двата слона забавиха хода си. Изглежда, че и те бяха усетили близостта на опасния хищник, защото изведнъж станаха изключително предпазливи, особено комареахът, на който яздеха Сандокан и другарите му и който вървеше отпред. Тъй като беше по-нисък от другия, можеше да бъде изненадан, преди да забележи бага, поради което щом отстранеше бамбуците от пътя си, навиваше бързо хобота си между огромните си бивни.
Макар кожата им да е много дебела, слоновете са доста уязвими. Особено деликатно място е хоботът и те гледат да не го излагат на зъбите на тигрите.
Сандокан и другарите му, изправени и с карабини в ръце, търсеха с поглед тигъра, но на това място растителността бе толкова гъста, че не бе лесно да го открият. Но явно той скоро бе минал оттам. Още се усещаше острата му, специфична миризма. Изглежда лаят на Пунти го бе накарал да се отдалечи.
— Къде ли се е скрил? — обади се Сандокан с пръст на спусъка. — Да не би да е решил да не се показва пред очите ни?
— Разбрал е хитрецът, че само ще загуби от битката с нас, и се е оттеглил към леговището си.
— Дали няма да ни избяга?
— Ако Пунти е надушил следите му, ще го открие.
— Ами Дарма? — попита Яниш. — Не я виждам наоколо.
— Не се бойте, следва ни, но от разстояние. Тя не обича слоновете, между тях и тигрите съществува стара вражда.
— Тихо! прошепна Сандокан, — Пунти го е открил! Откъм една бамбукова горичка се чу яростен лай.
— Сбил ли се е с тигъра? — попита Яниш.
— Няма да се изложи на опасност — отвърна ТремалНаик. — Кучето знае добре, че въпреки силата си не е в състояние да е справи с железните нокти на бага.
— Тогава защо ги гони?
— То само ги открива и ме предупреждава за присъствието на тигъра. Понякога го подгонва към засадата, но никога не се впуска в открит бой.
В този момент молангът, който стоеше изправен зад аудаха и се бе хванал за ръба му, каза на ТремалНаик:
— Сахиб, идва.
— Видя ли го?
— Да, крие се там долу, сред каламите. Не виждаш ли как тревата се клати? Пълзи внимателно и се опитва да заблуди кучето ти.
— Корнак — извика бенгалецът, — подкарай напред слона: ние сме готови за стрелба!
Водачът изсвири рязко и комареахът ускори крачка, като се насочи към високите треви, сред които отекваше на интервали лаят на кучето.