Секунда след това Сандокан и другарите му съзряха тигъра. Плъзгаше се, пълзейки почти по корем в тревата, явно с цел да издебне слона и да се хвърли изневиделица върху ловците.
— Виждаш ли го? — обърна се ТремалНаик към Сандокан. -Да.
— Ами ти, Яниш?
— Вземам го на мушка — отвърна португалецът. В този миг няколко пушки гръмнаха от аудаха на втория слон. Стреляха малайците, но в друга посока.
— Нападнал ги е другият тигър! — извика ТремалНаик. — Дръжте под прицел нашия, оставете ги да се оправят там сами. Ето го, появи се!
Тигърът, който ги заплашваше, се появи на едно място с по-рядка растителност. Приклекна, размаха опашка и със светкавичен скок изчезна сред тръстиките, за да се появи миг след това на няколко крачки от комареаха.
Корнакът извика:
— Напред, момчето ми!
Слонът се хвърли напред с наведена глава, готов да смаже с крака звяра, но онзи се извъртя, избягна опасността и се опита да повтори предишния скок, който едва не отне живота на корнака. Изръмжа и скочи отново на челото на слона, но със счупения си крак не можа да се задържи и падна пак на земята, като изрева яростно, опитвайки се да захапе главата на колоса.
Сандокан и Яниш бяха насочили карабините си, въпреки че клатенето на аудаха правеше стрелбата много проблематична.
Корнакът ги видя, направи им знак да свалят оръжието и им рече:
— Оставете на слона да го довърши.
Комареахът усука хобота си около тялото на тигъра, стискайки лапите му, за да не може да си служи с опасните нокти, откъсна го от бивните си, вдигна го във въздуха, разлюля го и го запокити на земята. Преди тигърът да се е съвзел от този удар, слонът стъпи отгоре му. Чу се страхотно пращене и слонът изрева проточено. Бойната тръба на победата.
— Браво на слона! — извика Сандокан. — Това се казва удар.
— Да слезем! — провикна се Яниш.
— Тежко му, който се помръдне — предупреди ги ТремалНаик. — Ето че се задава и вторият! Внимавайте!
И наистина, вторият тигър, който бе успял да се отърве от стрелбата на малайците, скачаше стремително и ловко между бамбуците, като правеше скокове по петшест метра.
Притичваше се на помощ на другаря си, или по-скоро на другарката си, тъй като, ако се съди по големината му, беше мъжкар. Но за щастие на ловците, идваше много късно.
Виждайки комареаха, зает да мачка на кайма другарката му, хищникът се хвърли върху му, нападайки го отдясно. Покатери се по попона и се появи под аудаха, на три крачки от разтреперания моланг.
— Огън! — извика веднага ТремалНаик.
Чуха се три едновременни изстрела, последвани от четвъртина Сурама.
Тигърът се пусна от окървавения попон. Видяха го как пропълзя по тревата и се сви, сякаш искаше да скрие от врага раните си.
Сандокан и ТремалНаик, които презаредиха карабините си, стреляха отново и надупчиха още повече кожата му.
Тигърът отвърна със страшен рев, вдигна се с мъка и тръгна заднишком, озъбен и ръмжащ като овчарско куче, но силите скоро го напуснаха и след няколко крачки падна отново.
— На теб се пада да го довършиш, Яниш — каза ТремалНаик. — Виж само каква хубава кожа има.
Хищникът беше на около трийсет крачки с муцуна към слона и открити гърди.
Португалецът се прицели добре и когато корнакът спря слона, гръмна.
Тигърът се изправи за миг и като разтвори челюсти, падна като ударен от гръм. Куршумът го бе улучил в рамото и явно му пръсна сърцето.
— Майсторски изстрел! — извика ТремалНаик. — Корнак, спусни стълбата и да вървим да приберем тази прекрасна кожа.
За всеки случай презаредиха карабините си, тъй като не бе изключено наоколо да се навърта и друг тигър, след което слязоха бързо и изтичаха през тревата.
Първият тигър бе наистина смачкан от слона и кожата му бе така накъсана, че не ставаше за нищо.
Вторият бе улучен на три места. Освен в плешката, от което последва смъртта, втори куршум бе минал през гръбнака, а третият го бе ударил в хълбока. Беше страшно красив екземпляр, какъвто ловците не бяха виждали дотогава.
— Истински кралски тигър — каза ТремалНаик. — Такива сигурно нямате по вашите гори в Борнео.
— Не — отвърна Сандокан. — Тигрите по малайските острови не са толкова красиви, а освен това са ниски и не са така силни. Прав ли съм, Яниш?
— Да — отговори му португалецът, който разглеждаше раната в плешката. — Но не са по-малко смели и свирепи от тукашните.
— Този е истински акто-баг беурсах, както казват нашите поети — рече ТремалНаик.
— Какво значи това? — попита Сандокан.
— Господин Тигър.
— Виж ти какво уважение!
— Подсказано от страха — каза ТремалНаик, усмихвайки се.