— Да, щурман Ивънс, и все хубави имена — отвърна Сървис, — а имаме и още много други: Фемили-лейк, Даунс-лендс, Саут-мурс, река Зеландия, Трапс-уудс…
— Добре! Добре! Ще ми разкажете за всичко по-късно … утре! А сега да продължа моята история Нищо ли не се чува отвън?
— Нищо — отговори Моко, който стоеше на пост до вратата на Залата.
— Отлично! — рече Ивънс. — Продължавам. Един час след като напуснахме лодката, стигнахме до някаква гора и там се настанихме да лагеруваме. На другия ден и през следващите няколко дни се връщахме на мястото, където бе заседнала лодката, и се опитвахме да я поправим; но тъй като нямахме други сечива, освен една обикновена брадва, невъзможно беше да сменим разкъсаната обшивка и да направим лодката годна за плаване по море дори на малко разстояние. Пък и там беше много неудобно за такава работа.
Затова тръгнахме да търсим друго място за лагер в не толкова пуста местност, където с лов да можем да осигуряваме прехраната си и същевременно ще бъдем близо до река, от която да се снабдяваме с прясна вода, защото запасите ни се бяха напълно изчерпили. След като извървяхме десетина мили край брега, стигнахме до една речица …
— Ист-ривър! — каза Сървис.
— Добре, нека бъде Ист-ривър! — съгласи се Ивънс. — Там, в дъното на голям залив …
— Дисепшън-бей! — обади се Дженкинс.
— Добре, Дисепшън-бей. — усмихна се Ивънс. — Сред скалите имаше удобно убежище …
— Мечата скала! — извика Костър на свой ред.
— Добре, малкият, нека бъде Мечата скала! — отвърна Ивънс, кимвайки одобрително с глава. — Лесно можехме да се настаним на това място и ако домъкнехме лодката, която първата буря би разбила окончателно, може би щяхме да успеем да я поправим.
Затова се върнахме да търсим лодката и след като я облекчихме доколкото е възможно от товара й, спуснахме я отново във водата. После, като я теглехме с въже покрай брега, макар че водата стигаше до планшира и, успяхме да я домъкнем до залива, където сега е на сигурно място.
— Значи лодката е при Мечата скала? — попита Бриан.
— Да, момчето ми, и мисля, че ще може да се поправи ако разполагаме с необходимите инструменти …
— Но ние имаме такива инструменти, щурман Ивънс — побърза да отговори Донифан.
— Е, така и предположи Уолстън, когато случайно узна, че островът е обитаван и кои се намират на него!
— А как узна? — запита Гордън.
— Ето как — отговори Ивънс. — Преди осем дни Уолстън, другарите му и аз — защото никога не ме оставяха сам — тръгнахме на разузнаване през гората. След три-четири часа път срещу течението на Ист-ривър стигнахме бреговете на едно голямо езеро, откъдето изтичаше тази река. И на това място, представете си учудването ни, намерихме някакъв странен уред, паднал на брега Той представляваше нещо като скелет от тръстика, на който беше опънато платно.
— Нашето хвърчило! — възкликна Донифан.
— Нашето хвърчило, което падна в езерото — добави Бриан, — а вятърът го е домъкнал чак до там!
— А, хвърчило ли било? — запита Ивънс. — Честна дума, не се сетихме, и този уред много ни заинтригува! Във всеки случай той не се появи току-тъй! Беше изработен на острова! Нямаше никакво съмнение! Значи островът беше населен! Но от кого? Уолстън искаше на всяка цена да узнае. А пък аз от тоя ден реших, да бягам. Каквито и да бяха обитателите на тоя остров — дори и диваци, — те не можеха да бъдат по-лоши от убийците от „Севърн“! Но от този момент нататък аз бях под денонощно наблюдение!
— А как бе открита Френч-ден? — попита Бакстър.
— След малко ще чуете — отвърна Ивънс. — Но преди да продължа разказа си, кажете ми, момчета, за какво ви беше това огромно хвърчило? Сигнал ли давахте с него?
Гордън разправи на Ивънс за опита, с каква цел го бяха предприели, как Бриан бе рискувал живота си за спасението на всички и по какъв начин бе узкал, че Уолстън е още на острова.
— Вие сте смело момче! — каза Ивънс, като улови ръката на Бриан и я раздруса дружелюбно.
След това продължи:
— Разбирате ли, сега Уолстън имаше само една грижа: да узнае какви са обитателите на тоя остров. Ако са туземци, възможно е да се спогодим с тях? Ако са корабокрушенци, може би ще имат необходимите инструменти? В такъв случай няма да му откажат помощта си да поправи лодката, за да поеме отново по море.
И тъй, започна дирене — трябва да ви кажа, много предпазливо. Напредвахме малко по малко, като изследвахме горите по десния бряг на езерото, за да се приближим до южния му край. Но не забелязахме никакъв човек. Никакъв изстрел не се чуваше в тази част на острова.
— Защото никой от нас не се отдалечаваше вече от Френч-ден — каза Бриан, — а и стрелянето беше забранено!