— И в продължение на двайсет месеца нито един кораб не се е показвал около острова? — запита Ивънс.
— Във всеки случай не сме забелязали нито един в морето — отговори Бриан.
— Слагахте ли сигнали?
— Да! На най-високия връх на скалата издигнахме мачта.
— И никой ли не я е забелязал?
— Не, щурман Ивънс — отвърна Донифан. — Но трябва да признаем, че преди шест седмици я свалихме, за да не привлича вниманието на Уолстън.
— И добре сте сторили, момчетата ми! Вярно, че сега този негодник е запознат с положението! Затова денонощно ще бъдем нащрек!
— Жалко — забеляза тогава Гордън, — жалко, че ще имаме работа с такива престъпници вместо с честни хора, на които с удоволствие бихме помогнали! Така нашата малка колония би се засилила! А занапред ни чака борба, трябва да браним живота си, а знаем какъв ще бъде изходът от тази борба!
— Бог ни е закрилял досега, деца мои — обади се Кейт, — и той няма да ни изостави! Нали ни прати смелия Ивънс, а с него и …
— Ивънс! Ура за Ивънс! — завикаха в един глас всички млади колонисти.
— Разчитайте на мен, момчета — отвърна щурманът, — а тъй като и аз разчитам на вас, обещавам ви да се защищаваме добре!
— И все пак — подхвана Гордън, — ако може да се избегне тази борба, ако Уолстън се съгласи да напусне острова.
— Какво искаш да кажеш, Гордън? — попита Бриан.
— Искам да кажа, че другарите му и той отдавна да са се махнали, ако имаха възможност да използуват лодката! Нали така, щурман Ивънс?
— Не ще и дума.
— Така че ако влезем в преговори с тях, ако им набавим нужните сечива, не е изключено да се съгласят? Зная много добре, че е гнусно да се установят отношения с убийците от „Севърн“! Но това е необходимо, за да се избавим от тях, да осуетим нападение, което може да доведе до голямо кръвопролитие! Е, вие какво мислите, щурман Ивънс?
Ивънс изслуша внимателно Гордън. Предложението му показваше практичен ум, които не допуска неразумни увлечения, и характер, който разглежда спокойно всяко положение. Той смяташе — и не се лъжеше, — че Гордън е най-сериозният и забележката му явно заслужава да бъде обсъдена.
— Действително, господин Гордън — отговори той, — трябва да използуваме всички средства, за да се отървем от присъствието на тези злодеи. Ето защо, ако се съгласят да се махнат, по-добре да им дадем възможност да поправят лодката си, отколкото да водим с тях борба, като не знаем как ще свърши. Но можем ли да имаме вяра на Уолстън? Когато се свържете с него, няма ли той да се възползува от това, за да се опита да нападне Френч-ден, да сложи ръка на всичко, което ви принадлежи? Няма ли да си помисли, че сте скрили някакви пари, от корабокрушението? Повярвайте ми, тези негодници в отплата за вашите услуги ще гледат само да ви причинят някакво зло! В такива души няма място за признателност! Да се сговорите с тях, значи да се предадете в ръцете им.
— Не! Не! — извикаха Бакстър и Донифан, към които се присъединиха и другарите им с пламенност, която зарадва щурмана.
— Не! — добави Бриан. — Не бива да имаме нищо общо с Уолстън и неговата банда!
— Освен това — продължи Ивънс — те се нуждаят не само от инструменти, но и от муниции! Няма съмнение, че разполагат още с достатъчно боеприпаси, за да се опитат да ви нападнат! Но за да отидат по-далеч добре въоръжени, няма да им стигнат барутът и оловото, които са им останали! Те ще ви поискат! Дори ще настояват! Ще им дадете ли?
— Не, разбира се! — отговори Гордън.
— Тогава те ще се помъчат да си ги набавят със сила! Вие само ще отложите схватката, тя ще стане при по-неблагоприятни за вас условия!
— Имате право, щурман Ивънс! — отвърна Гордън. — Да бъдем готови за отбрана и да чакаме!
— Да, така е най-разумно! Да чакаме, господин Гордън. Има и една друга причина да чакаме, която ме засяга по непосредствено.
— Каква е тя?
— Слушайте добре! Вие знаете, че Уолстън може да напусне острова само с лодката на „Севърн“, нали?
— Това е ясно! — отвърна Бриан.
— А според мен тази лодка може напълно да се поправи и Уолстън се е отказвал досега да я направи годна за плаване само защото е нямал инструменти.
— Иначе — каза Бакстър — щеше да бъде вече далеч оттук!