Даниела Добрева
Две лица
Чайникът свиреше пронизително. Водата отдавна вреше, но стопанката не идваше да изключи газта и да прибави пакетчетата чай, подготвени на масата. Котката облизваше маслото от филиите в чинията. По радиото говорителят съобщаваше статистиката на престъпленията от последната седмица. Чешмата капеше равномерно и монотонно, отброявайки секундите, които изтичаха с водата.
В антрето, по перилата на стълбището се прецеждаше на тънка струйка полусъсирена кръв. Трупът лежеше в подножието му с лице обърнато към тавана. На гърдите зееше дълбока рана.
Животното седеше в ъгъла и съвсем тихо виеше. Това беше третата му жертва за отминалата нощ, а все още беше гладно. Последните остатъци от човешкото у него му нашепваха, че върши ужасни неща, но инстинктът за оцеляване заглушаваше с дивите си крясъци всяко чувство за вина. И отново побеждаваше То — животинското…
Инспектор Кох огледа трупа и отбеляза нещо в бележника си. После се оттегли, за да даде възможност на фотографите да си свършат работата. Съдебният лекар пристигна и също огледа тялото. Както винаги беше спокоен, въпреки ужасната гледка. Когато приключи, той се приближи до Кох:
— Мъртва е отпреди два-три часа. След аутопсията ще мога да кажа с по-голяма точност. Също като при другите случаи има огромен разрез от гърдите до средата на корема. Липсват далакът, сърцето и черният дроб. Разрезите и тук са направени с много остър предмет, вероятно скалпел или малък нож, а органите са направо изтръгнати. Всъщност колко на брой станаха жертвите?
— Това е деветата за една седмица — отговори Кох замислено. — Поканила приятелки на закуска… Те са я открили. Когато пристигнахме, котката лочеше от кръвта на пода… Гадна гледка.
— Личи си, че е обичала господарката си — съдебният лекар се изсмя. После измъкна от джоба си голяма кифла, увита в мазна хартия, и блажено задъвка.
Кох го изгледа с погнуса и напусна стаята. Вън пое глътка въздух и се опита да подреди фактите.
И така, имаха вече девет жертви. Общото беше, че всички те бяха жени на средна възраст, напълно здрави. Всички живееха сами. Нямаше отпечатъци, нямаше следи, нямаше свидетели. Девет престъпления, а нито един заподозрян. Ами органите? Какво прави убиецът с тях? Защо ги изтръгва? Може би това е ключът и следата, за която трябва да се залови?!
Кох беше професионалист, но в този случай нервите му бяха опнати до скъсване. Влудяваше го наглостта на престъпника. С всеки изминал ден той скъсяваше радиуса на престъпленията си около участъка на полицията. Днешното беше едва на две преки от него. Убиецът явно се опияняваше от способността си да надхитри полицията и това го правеше все по-дързък. Кох тайно се надяваше това да го доведе до грешка, за да успеят да го хванат.
Инспекторът се качи в колата си и потегли към участъка. В кабинета си завари Марта, която пишеше нещо върху бюрото му.
— Чух за последното убийство — каза тя, вдигайки глава от записките.
— Да — отговори мрачно Кох, — лошите новини се разпространяват бързо, като зловонията, нали? А ти готова ли си с психологическия портрет?
— В известен смисъл — горчиво отвърна Марта. — Трудно е да се направи при информацията, с която разполагам. Поне докато не разберем какво прави с органите, които взема от жертвите си. Това е много важно. Засега мога да предположа само, че ненавижда жените и мотивите за престъпленията му са продиктувани от жена в миналото, която го е подтискала и малтретирала. Вероятно майка му… Това, че действа дръзко, ме навежда на мисълта, че изпитва нужда да доказва пред себе си и другите колко е добър в това, което прави. Но тази теория може да рухне, ако разберем например, че запазва извадените органи и ги използва за извършване на някакъв религиозен ритуал. Трябва да разбереш защо ги взема, Кох, или да ми дадеш някакви други данни, защото с това, което имам, не мога да ти кажа повече.
— Ако разполагах с повече информация, вече сигурно щях да съм разрешил загадката — измърмори Кох. Не каза нищо повече. Седна на един стол и се замисли. Марта вдигна рамене и се измъкна тихо.
Кох седя до късно в кабинета си. Четирите жертви намерени през деня просто крещяха в съзнанието му да направи нещо. А той нямаше почти нищо в аванс. Единственото потвърдено разкритие беше, че престъпникът действа нощем и рано сутрин. До последната жертва бяха открити два косъма. Изследваха ги — бяха животински, а стопанката нямаше животно в къщата. Но това едва ли можеше да каже много. Може би убиецът водеше някакво животно със себе си. Но защо? Може би то изтръгва органите и се храни с тях. Не, това не е възможно, нямаше следи от зъби. Органите бяха просто откъснати, патологът беше категоричен за това. Ами мотивът?! Марта сигурно беше права — престъпникът убиваше, за да извърши някакъв религиозен ритуал. И тогава версията за садистичната майка отпада. Или не?!…