— Разбираш ли от тайнопис? — попита Мемнон. Евнухът задържа погледа му. Очите му бяха черни и блестящи като обсидиан, а ирисите толкова големи, че бялото почти не се виждаше.
— Предателството не ти е чуждо, нали? — попита го Мемнон.
— Може ли рибата да плува? — пошегува се Оронтобат.
— Да, мисля, че си предател. — Мемнон протегна ръка и обхвана брадичката на Евнуха. — Но разбираш от тайнопис, нали? Би ли могъл да разгадаеш ръкописа на Питий?
— Кажи му! Кажи му! — Оронтобат доволно потриваше ръце.
— Почитаемият сатрап казва истината — призна Евнухът. — Доста съм скитал по света, господарю.
Мемнон отдръпна ръката си. Евнухът се изправи и запълзя на колене, докато остана да ги разделя само масата.
— Изучавал съм храмовите ръкописи в Мемфис, както и онези във Вавилон. Дори известно време живях в Делфи.
— Делфийският оракул — кимна Мемнон. — Тайнописът на жреците.
— Гарантирам за това — обади се Оронтобат. — Нашият приятел дори е посрещал царски пратеници, вземал е «назаем» посланията, които са носили и ги е превеждал за онези, които никога не би трябвало да ги прочетат. Затова го издирвахме навсякъде.
— Как го заловихте? — полюбопитства Мемнон.
— С примамка — доволно отвърна Оронтобат. — Един богат търговец, мой приятел, пусна слух, че има нужда от разни разрешителни. Предложи добра цена и нашият приятел не можа да устои. Заловихме го в квартала на кожарите. Опита се да се престори на просяк и да се измъкне. Какъв успех, а?
— Ще разгадаеш ли ръкописа на Питий? — попита Мемнон.
— Мога да опитам.
— Със сигурност ще опиташ — заплашително каза Оронтобат. — Ходил ли си някога на Кръстопътя на черепа?
Усмивката на Евнуха се стопи. — Виждал ли си какво става там? Разпъваме престъпниците на кръст. Някои агонизират дни наред, нали, командире?
— Един изкара цяла седмица.
— Да те разпнат на кръст е ужасна смърт — продължи Оронтобат и се облегна на лежанката. — Даваме ти вода, за да не те убие слънцето, но в един момент краката ти не издържат. Имаш дълги и силни крака. Ще падаш и ще се изправяш, докато тялото ти увисне и ребрата ти започнат да те задушават. Ще се задавяш и отново ще се изправяш, докато имаш сили. Смятам, че ще издържиш — Оронтобат присви очи и стисна устни — четири, дори пет дни.
— Какво искате? — попита Евнухът.
— Да разгадаеш ръкописа на Питий — отвърна Мемнон.
— И ако успея? Военачалникът почеса брадата си.
— Ще ти опростим всички престъпления. Ще получиш две кесии дарици, разрешително и право да пътуваш из цялата империя.
— Ами съкровището? — наклони глава Евнухът.
— Значи ти е известен ръкописът на Питий?
— Попитах за съкровището. Казват, че архитектът е описал къде може да бъде намерено. Искам половината от него.
Мемнон наклони глава встрани и внимателно заизучава Евнуха.
— Познаваш ли Александър Македонски?
— Докато пътувах, съм виждал войската му. Ръката на военачалника бръкна под възглавницата.
Евнухът мъчително преглътна.
— Бил ли си в лагера му? — продължи Мемнон. Ефиалт спусна крака от лежанката и седна. Оронтобат вече не с усмихваше.
— Къде беше преди да дойдеш в Халикарнас? — попита военачалникът.
— Аз…
Отнякъде се дочу звук от арфа, нежен и мелодичен, като ромон на бързащ поток. Мемнон отмести масата встрани, измъкна ръката си изпод възглавницата и опря острия връх на ножа до лявото ухо на Евнуха.
— Може и да те разпнат — прошепна той. — Но ако стане така, уверявам те, че ще висиш на кръста без уши.
— Какво става? — дрезгаво се обади Оронтобат.
— Чудех се какво иска да ни каже нашият приятел — отвърна Мемнон. — Откога си в Халикарнас?
Евнухът облиза устни.
— От три дни.
Без да отмества ножа, гъркът се приведе към Оронтобат.
— Откога твоят приятел търговец пуска слухове, че има нужда от онези разрешителни?
— Поне от седем дни.
— Защо тогава не се хвана по-рано? — Мемнон притисна ножа толкова силно, че лицето на Евнуха се сгърчи от болка. — Да ти кажа ли къде си бил? Ти си мошеник и фалшификатор — продължи той. — Човек, за когото измамата е тъй естествена, както за птиците да летят, а няма по-подходящ клиент за хора като теб от войска на поход. Много ли спечели от македонците? Да видим. Подправял си писма и разрешителни, за да получат провизии, нали? Ти каза нещо, градоначалнико, за кесията, която носел.
— Не я открихме — отвърна Оронтобат. — Евнухът се отби в една винарна в края на Квартала на кожарите. Усъмни се и избяга, кесията му може да е паднала в някой кладенец или да е изхвърлена на сметището.