— Може ли да се връщаме? — прошепна Касандра. — Вече видяхме пристигането на смелите момчета.
Теламон стисна ръката й. Въпреки че не й липсваше смелост, в подобни случаи Касандра винаги ставаше неспокойна. Когато ги лекуваше след сражение, войниците бяха само пациенти, жертви на войната, но въоръжената мощ на македонците и бойните им викове пробуждаха кошмара за същите тези войски, които бяха унищожили свещената Тива. Те бяха нахлули през Портата на Електра и превърнали града в опожарени руини, където кръвта стигаше до глезените и не беше останал камък върху камък.
— Къде ще отидат? — попита тиванката, когато тръгнаха по пътя.
— Равнините се простират във формата на подкова — обясни Теламон — около град Халикарнас. Ще направят там главния си лагер, като се разделят на две групи. Двата лагера ще бъдат свързани с редици от въоръжени войници. После ще настъпят и ще изберат коя част от града да атакуват.
— Не видях обсадни машини. Теламон пусна ръката й.
— Имаш остро око, Касандра. Права си, и аз не видях.
— Да не би великият Александър да се надява да прескочи стените?
Теламон се засмя и я въведе обратно във вилата. Върнаха се в стаята от източната страна на сградата. Тя беше голяма и правоъгълна, с голи белосани стени и лъснат дъсчен под.
— Дали това е било просто вила? — попита Касандра, сядайки на леглото си.
— Има твърде много стаи — отвърна Теламон. — Предполагам, че е служила и като крайпътно заведение, и като място за пренощуване. Сигурно собственикът й е бил богат земеделец.
— Докато дойде Александър — остро отвърна Касандра. — Сега вече не е богат.
Теламон седна на стола и извади парчето пергамент, което беше взел от Херол.
— Касандра — прошепна той. — Донеси ми нашия екземпляр от ръкописа на Питий.
Тя се приближи до една от торбите и я развърза.
— Чакай! — вдигна ръка Теламон. — Спомняш ли си, когато събирахме вещите на Памен? Решихме, че не са много, нали?
— Точно така.
— Забеляза ли някакви дисаги? Касандра поклати глава отрицателно.
— И защо нямаше? Знаех си, че нещо липсва. Тиванката се приближи към него и Теламон разсеяно взе свитъка от ръката й.
— Бил е персийски шпионин — продължи той, — който се е присъединил към двора на царица Ада. Една сутрин се събужда и се връща към проучването си. Малко по-късно е намерен мъртъв, очевидно паднал от прозореца, при което е счупил черепа си. В ръката му има храна за птички, семена са разпилени и близо до прозореца. Изглежда като злополука — той просто се е навел твърде много и е паднал, но всъщност изглежда е бил блъснат. Знаем, че от стаята му са били взети документи, със сигурност и стилус. Не сме сигурни как е паднал, а сега откриваме, че дисагите му са изчезнали.
— Защо непрекъснато се връщаш към Памен? — попита Касандра.
— Ако разреша убийството му, ще разреша цялата загадка — отвърна Теламон. — Някой е убил Памен. Взел е дисагите му, набързо е събрал от стаята му каквото е искал и е излязъл. Знаем само, че не е излязъл през прозореца. Не е имало стълби, нито въже. Когато изпратихме да го повикат, вратата му е била залостена и нямаше следи от разбиване или борба в стаята. — Теламон поклати глава и приглади ръкописа на Питийв скута си. — Херол го посетил предишната вечер и открил само едно парченце пергамент. И Генций го посетил по същото време, но твърди, че Памен бил сам в стаята си. — Теламон намигна на Касандра. — Един от тях лъже.
— Херол е посетил Памен и сутринта, когато беше убит — добави тя. — Бес е чул нещо. Херол твърди, че стаята на Памен била заключена, но че писарят може да е бил вътре по същото време.
— Да вземем първите числа от ръкописа на Питий: 45; 64: 54: 33: 34: 11: 53. Да приемем, че ключът е съвсем прост и че 15 е буквата Е, а 24 — И.
Теламон стана и отиде до малкото писалище. Взе стилуса, отвори мастилницата и се опита да преведе ръкописа: думите, които се оформиха, бяха безсмислени. Той остави стилуса.
— Нищо не се получава. Не мога да разбера какво означава числото 64. Слушай, Касандра, царят и приятелите му ще се върнат и ще плячкосат кухнята. Слез и се опитай да намериш някаква храна.
— Няма ли да отидеш на царското пиршество довечера?
— Това няма да бъде пиршество — отвърна Теламон, — а състезание по надпиване.
— Великите мъже ще се перчат един пред друг и ще танцуват бойния си танц?
— Не им се изпречвай на пътя — предупреди Теламон.
Мърморейки какви развратни убийци са македонците, Касандра излезе от стаята и затвори вратата след себе си. Теламон се изправи и се протегна. Отиде до леглото, вдигна ленената завеса, прикрепена с куки за тавана и се канеше да легне, когато замръзна. Възглавницата беше местена.