— И коя е отправната точка? — попита Зоуи.
— Сфинксът — отвърна Линда. — Уреусът във Ватикана навремето се е намирал на челото му. Шестнайсет схини от очите ми означава около сто и шейсет километра от очите на Големия сфинкс.
Тя посочи на изток.
— Върховният лабиринт е на приблизително сто и шейсет километра в тази посока. Самият Наполеон навремето е попитал: „Какво гледа Сфинксът? “. Точно това, в продължение на хиляди години — Върховния Лабиринт.
На един компютърен екран беше отворена карта.
На нея Джак наложи линия, започваща от Гиза, и измери 160 километра на запад.
Всички се загледаха в резултата.
— Явно е в Синайската пустиня — каза Зоуи.
— Буквално насред нищото — съгласи се Линда. Джак се намръщи.
Вече беше виждал нещо подобно.
И тогава си спомни.
Бързо отвори на телефона си снимка, която беше направил, докато двамата с Лили бяха в най-вътрешното хранилище на ордена на Омега във Венеция, преди цяла вечност, както му изглеждаше.
Това беше снимка на много стар папирус, озаглавен на латински — MAGNVM VIAM PORTAE QVINQVE. Петте порти на Големия лабиринт.
— Не мога да повярвам, че не съм го забелязал по-рано — каза той. — Приличаше ми на звездна карта, но не е. Това е карта на Египет. Трите ярки звезди отляво, които приличат на Пояса на Орион, са всъщност трите пирамиди в Гиза. Извиващата се вертикална ивица от звезди в средата е Нил. А онова подобно на колело нещо вдясно с петте спици и главината трябва да е Лабиринтът и петте му входа. Да, монасите определено са знаели отправната точка. И просто им е трябвало да определят разстоянието с помощта на множителя.
— Не е много далече — каза Лили. — На не повече от час със самолета.
Джак се намръщи.
— Сфинкса е стигнал там преди един ден и е влязъл в Лабиринта. Трябва да приемем, че Дион вече също е там. Освен това е много вероятно Сфинкса да е разположил охрана при другите порти, за да попречи на съперници като нас, монасите и генерал Растор да влязат.
Той включи радиостанцията си.
— Алби? Руфъс? Живи ли сте?
— Разбира се, Джак — отвърна гласът на Алби. — Тъкмо напускаме космодрума.
— На какво разстояние сте от Кайро?
— Може би на четирийсет минути път — отвърна Руфъс.
— Не можем да ви чакаме — каза Джак. — Трябва веднага да тръгваме за Лабиринта. Среща там. Побързайте. Ще ви пратя координатите.
Прехапа устна и се замисли с какво ще трябва да работи — хора, самолети, коли, оръжия.
— Трябва ни план…
И примигна, когато го осени.
Зоуи забеляза.
— Какъв план си намислил, Джак?
Джак се обърна към нея.
— Ще го нарека план Матрьошка. Ей сега ще ви обясня.
Във въздуха над Либия
26 декември, 04:05
4 часа и 55 минути до затварянето на портите на Лабиринта
Докато Руфъс пилотираше своя Су-37 с пълна скорост към Египет, изтощеният Алби седеше в седалката на стрелеца.
Гледаше безразлично интерактивната цифрова карта на самолета, показваща терена долу — голата пустиня Сахара, Либия и Египет.
Подобно на всички самолетни карти, картината на тази пълзеше в реално време с движението на самолета, като показваше имената на различни селища и топографски особености.
Както се беше зазяпал, Алби изведнъж видя име на селище, което му беше познато.
Сгушено до либийско-египетската граница, от египетска страна. Щяха да прелетят директно над него.
На картата пишеше: ОАЗИС СИВА (-19)
„Оазисът Сива“ — помисли си Алби.
В известен смисъл именно тук бе започнало цялото това приключение — в края на краищата Лили беше последната от дългата поредица оракули от това място.
Алби се вгледа по-внимателно в цифровата карта и забеляза допълнението към името: (-19).
За момент се зачуди какво може да означава това и после, когато видя подобни числа до други населени места и формации, се досети.
Височината над морското равнище.
Но в случая със Сива числото беше отрицателно: -19.
— Оазисът Сива се намира под морското равнище — тихо промълви Алби.
— Сега пък какво си мърмориш, хлапе? — попита Руфъс.