Като стана въпрос за това, в тази книга има и друг ГОЛЯМ нов играч — нихилистът генерал Растор. Можеш ли да ни разкажеш повече за него?
С приближаването на кулминацията на поредицата реших да включа и герой, който не иска да владее света и да спасява когото и да било.
Растор беше забавен злодей за създаване, защото освен че е абсолютно отдаден на целта си да унищожи вселената, с него не може да се излезе на глава или да бъде разубеден. С Растор не можеш да се пазариш. Той няма любими хора или такива, за които да го е грижа. И освен това е безжалостен и убийствен маниак.
В цялата книга Джак и екипът му са на няколко крачки зад лошите. Сфинкса, Растор и монасите на Омега знаят много повече за Изпитанието на планините и как да стигнат до Върховния Лабиринт за събитието Омега, докато Джак и нашите герои нямат време да си отдъхнат. Кажи ни как стигна до тази ситуация.
За мен „Двете изгубени планини“ е всъщност средната част от история в три книги, която започва с „Трите тайни града“ и ще завърши с „Едното някакво си нещо“. Тази история се завързва в „Четирите легендарни царства“, където се полагат основните идеи за царствата, изпитанията и събитието Омега.
Това означава, че „Двете изгубени планини“ е по същество главоломна надпревара към последната битка, която ще се състои (най-вече) в гигантската плетеница, наричана Върховен лабиринт. Исках предизвикателството пред Джак да бъде това, че винаги изостава, винаги догонва, винаги разполага с по-малко информация. Исках да натрупам шансовете срещу него и да направя мисията му абсолютно отчаяна. (Както вече споменах, точно когато изглежда, че мисията му е напълно невъзможна, той научава, че трябва физически да премести нещо на Луната.)
Забележителен и шокиращ момент от книгата беше ужасното обезглавяване на Хадес, после и краят на горката Мей! Разпната и смазана! Как ще се отрази на Джак смъртта на майка му?
Хадес трябваше да си отиде. Иска ми се да можех да го обясня по по-дълбок начин, но това е истината.
Той също беше забавен герой за създаване, особено в качеството му на „тъмен ментор“ на Джак (който донякъде замести Магьосника, добрия ментор). Освен това имаше много пари, което ми позволи да му дам много страхотни играчки, самолети и имения! И познанията му за царствата и техните ритуали бяха важни. Но имах чувството, че в повествованието съм стигнал до точка, в която Джак трябва да продължи нататък сам, без помощта на тъмния си ментор.
При Мей нещата са малко по-различни. Макар и тя да е нещо като ментор на Джак, Мей представлява също неговата душа и сърце. Тя беше добрата майка, която за разлика от баща му, е изградила у Джак чувствата за съчувствие и съпричастност. По същия начин, по който трябва да продължи с приключението си без мъдростта на Магьосника и познанията на Хадес, Джак трябва да го направи и без напътствията на Мей. Ако е истински герой, той трябва да се изправи сам срещу последните предизвикателства.
Смъртта на Мей послужи и за конституирането на Растор като достоен противник на Джак. Растор играе голяма роля в последната книга и сега той и Джак имат сериозни сметки за разчистване.
Планът Матрьошка в края беше доста смахнат и шеметен, Матю! Всичко е подготвено за големия финал във Върховния Лабиринт. Някакви намеци какво ще бъде ЕДНОТО в поредицата?
Както вече споменах, голяма част от тази книга е свързана с издигането на какви ли не безумни препятствия между Джак и целта му. Последното препятствие беше армията бронзови и сребърни, през която трябваше да премине.
Планът Матрьошка беше моето решение за въпросното препятствие — постепенно напредване, спиране… поява на друго, по-малко превозно средство, отново напредване, спиране… трето, още по-малко превозно средство. След което Джак успява да прекрачи прага благодарение на помощта на приятелите си.
Колкото до заглавието на последната книга, както винаги ще го разкрия няколко месеца преди излизането й. Хората може и да не го знаят, но аз не казвам и на издателя си заглавието на следващата книга за Джак Уест — до деня, в който му я давам! Това е тайна, която обичам да пазя до последния момент, който ще настъпи може би след година или две.
Това ли е следващата книга, върху която работиш?
Да, точно тя е. Реших, че не мога да доведа читателите чак до портите на Върховния Лабиринт четири дни преди събитието Омега и да ги зарежа, за да започна книга на друга тема. Вече имам добър напредък. Откъм писане винаги е най-добре да продължиш направо със следващата книга. Вече го направих с „Шестте свещени камъка“ и „Петимата велики воини“ и това наистина помогна историята да премине плавно от едната книга в другата.