След няколко минути Никой слезе от самолета и подвикна:
— Хей, Хадес! Можеш ли да ми кажеш за…
И млъкна.
Хадес го нямаше.
Задъхан от опитите си да не изостава от Бърти, Джак бързаше нагоре по невероятно тясното стълбище.
Беше толкова тясно, че раменете му се опираха в каменните стени.
Имаше впечатлението, че множеството стръмни стъпала са изсечени вътре в средновековните стени на колосалния манастир.
Брат Бърти се изкачваше с енергичността на младеж. И говореше също толкова оживено.
— Съжалявам, че не можах да ти напиша всичко в съобщението, Йоланте. Шефовете ми можеха да се появят всеки момент. Затова ще ти го кажа сега. Ватиканският глобус, който първоначално е стоял на върха на обелиска пред „Свети Петър“, е непълен.
— Как така непълен? — попита Йоланте.
— Искам да кажа, че глобусът, пренесен от Калигула в Рим през трийсет и седма година, е бил обезобразен и затова не показва всичко.
— В какъв смисъл? — попита Джак.
— Винаги се е смятало, че обелискът е бил взет от Хелиополис — каза Бърти. — Но това не е така. Той е от Сива, прочутия оазис навътре в египетската пустиня, родното място на Оракулите. Когато научили, че побърканият император възнамерява да откара свещения им обелиск в Рим, жреците от култа на Амон-Ра в Сива били ужасени. Те знаели, че глобусът на върха му показва местоположението на трите тайни града и петте железни планини. Не можели да понесат мисълта, че безумец като Калигула ще се сдобие с подобно познание. Не забравяйте, че Калигула бил толкова побъркан, че направил коня си сенатор. Коня си!
Джак гледаше как старият монах се катери нагоре, без да спира да говори. Очевидно обожаваше цялата тази история. Джак вече го харесваше.
— И затова жреците на Амон-Ра в Сива веднага се заели да обезобразят глобуса, като изпилили планините, така че Калигула да не се сдобие със свещеното познание. Работата била трудна, тъй като глобусът е изработен от непознат в Египет метал, но все пак успели да премахнат две от планините, преди хората на Калигула да пристигнат, да вземат обелиска и да избият всички жреци. Така че глобусът е непълен.
— Без две планини — каза Джак.
— Да. Двете изгубени планини. Въпреки това, поради малките размери на глобуса и недостатъчното детайли, определянето на местоположението на другите три планини не е лесно. Местоположението на Мон Сен Мишел е ясно — точно край брега на съвременна Франция. Но другите две, които наричаме втората и третата планина…
Бърти сви рамене.
— Знаем, че втората несъмнено е Френските Алпи, но това е много общо. Може да става въпрос за няколко върха — Мон Блан, Матерхорн или дори Юнгфрау. Третата планина е някъде в Централна Азия в Хималаите. Може да е Еверест или Анапурна, да е някъде в Бутан или дори под двореца Потала, както смятат някои. И последните две планини, които били заличени напълно от глобуса. През вековете Църквата и царските фамилии са пращали множество експедиции за намирането им — Колумб, Магелан, Дрейк, Кук и разбира се, Хавиер, чийто дневник ги споменава, както писах на Йоланте. А, ето че стигнахме.
Спряха пред стара дървена врата в края на грубо изсеченото стълбище. Минаха през нея…
… и изведнъж Джак се озова в извит коридор, който се губеше от поглед в двете посоки. За разлика от стълбището, тук стените бяха изсечени старателно и бяха съвсем гладки.
Бърти забърза по коридора.
— Пратихме хора да намерят дневника на Хавиер в архива на Ватикана — каза Джак.
— Радвам се, че някой се вслушва в съветите ми — отвърна Бърти. — За разлика от тъпата Църква. Може би щях да им го кажа, ако не бяха направили бившия ми ученик Расмусен мой шеф.
„Това е“ — помисли си Джак. Възрастен човек, избутан от протежето си. Дожаля му за горкия Бърти.
— Както несъмнено си давате сметка, капитане, за шейсет години проучвания човек натрупва значително количество знания. Аз съм старец. Не притежавам нищо. Аз съм нищо. Нямам нищо, освен знанието в главата ми. Когато Расмусен ми беше ученик, не му казах всичко, което знам. Но това не е непосредственият ни проблем. А това.
Стигнаха до малък каменен балкон от вътрешната страна на извития коридор и Бърти каза:
— Внимавайте. Дръпнете се по-назад, за да не ви забележат.
Скрит в сенките, Джак надникна от балкона и ахна:
— Леле…
Залата на падащия храм