Под Джак се разкриваше грамадна пещерна зала, осветена от два мощни прожектора, поставени от предния отряд на Сфинкса.
Пространството беше огромно, широко най-малко двеста метра — и без под.
Отвесните му каменни стени, изсечени от сърцето на планината, просто се губеха надолу в мрака.
Балкони на пет нива обикаляха в широк кръг пространството. Джак и двамата му спътници бяха на най-горното ниво. Балконите приличаха на ложи за важни гости в някоя опера.
В средата на високия таван на залата имаше кръгла дупка, през която проникваше тънък сноп лунна светлина, насочен почти отвесно надолу.
Но вниманието на Джак беше приковано не към всичко това, а към огромната структура в самия център на пещерата.
Извънредно древен храм.
С формата на гигантски пумпал — широк кръгъл пояс и заострени горна и долна част.
И съоръжението беше с изумителни размери, може би около шестнайсет етажа между върховете — осем над пояса и още толкова под него.
Храмът висеше от тавана, окачен на четири яки вериги. Беше разположен така, че широката му средна част бе точно на нивото на четири моста, започващи от церемониални входове в стените на пещерата.
Загледан надолу към гигантския храм, Джак веднага видя, че той е разделен на две части — горна и долна половина.
Горната изглеждаше изградена от плътен камък и очевидно беше тежка. Върху нея имаше пет великолепни обелиска — четири по-малки около по-голям в центъра, който се извисяваше гордо на самия връх на висящия храм. Само той беше висок поне двайсет метра.
Обелискът беше покрит с характерните символи на Словото на Тот. На Джак му се прииска Лили да беше тук, за да ги прочете.
Долната половина на висящата структура беше съвсем различна.
Докато горната половина беше масивна и тежка, долната приличаше на скелет.
Беше разделена на осем открити нива, всяко следващо по-малко от онова над него, така че най-долното, върхът на огромния храм, представляваше на практика малък открит купол.
И в центъра му Джак различи висок до кръста олтар.
Всички долни нива бяха изработени от ярък бял камък и бяха свързани помежду си със златни стълбове, всеки със скоби, играещи ролята на стълба.
Джак погледна надолу в огромния кладенец под висящия храм.
В тъмните сенки се виждаше, че кладенецът се стеснява до шахта, съвсем малко по-широка от храма.
— Какво е това място? — прошепна Джак.
— Това — благоговейно отвърна Бърти — е Залата на Падащия храм при Първата желязна планина.
Долу на единия от мостовете можеха да се различат фигури, които изглеждаха съвсем дребни в сравнение с гигантския храм.
Джак разпозна в една от тях кардинал Рикардо Мендоса, началник на Конгрегацията за доктрината на вярата, или Светата инквизиция, както е била известна в миналото.
Мъжът до него беше по-млад и носеше пластмасова маска, която скриваше ужасно обезобразената му челюст.
„Дион Десакс“ — помисли си Джак. Синът психопат на Хадес.
С кардиналската си шапчица Мендоса гледаше съсредоточено нагоре към храма, докато някакъв русокос свещеник до него му посочваше разни неща.
— Онова там е отец Расмусен — изръмжа Бърти. — Гадна немска змия. Другият духовник е кардинал Мендоса, експертът на Сфинкса и водач на предния отряд, Умен е, добре запознат с древните въпроси. Именно той усъвършенства техния преводач на Тот.
— Познаваме Мендоса — каза Джак. — А онзи тип с маската е Дион, синът на Хадес. За съжаление, познаваме и него.
— Какво е станало с лицето му?
— Мой приятел го простреля — отвърна Джак.
Огледа тавана на пещерата и добави:
— Под църквата на върха ли се намираме?
— Да, точно под нефа. Хората на Мендоса махнаха върха на кулата в средата на катедралата. Освен това избутаха олтара, под който има дупка в пода. Лунната светлина минава директно през кулата и през дупката, за да стигне дотук.
Джак погледна към шахтата под окачения храм и попита:
— Бърти, колко дълбока е тази шахта?
— Точно три километра и осемстотин метра — отвърна Бърти. — С отвесни каменни стени.
— А дъното?
— Плътна скала.
— И храмът пада в шахтата?
— Да. Заедно с претендента — каза Бърти.
— Претендента?
— Човекът, който предявява претенции за Върховния трон.
Джак замълча умислено.
„Върховният трон…“
— Храмът е забележително инженерно постижение — добави Бърти. — Перфектно балансиран. Перфектно.
Ще падне право надолу в шахтата. Защото това е изпитанието за претендента.