— В какъв смисъл?
Бърти кимна към тъмната кръгла шахта, спускаща се в земните недра.
— В стената на шахтата са вградени два метални пръстена — един в началото й и втори на три километра надолу. Претендентът застава на върха на храма и го освобождава от веригите, при което цялата структура полита надолу… заедно с него. Когато храмът се спуска в шахтата и минава през първия пръстен, претендентът трябва да е поставил длан в един от четирите отпечатъка с форма на ръка в основата на горния обелиск. След това трябва да се движи бързо, защото когато храмът преминава през втория пръстен, точно петдесет и две секунди по-късно, той трябва да се е спуснал до най-долното ниво на храма и да е поставил ръка върху олтара там. Дланта му трябва да е притисната в отпечатъка на олтара в момента, в който храмът минава през втория пръстен. Само тогава падането ще спре.
— А ако не успее да се спусне навреме до долния олтар? — попита Джак.
— Тогава цялата структура, падаща с невероятна скорост, ще се разбие в каменното дъно на шахтата и тежката горна половина ще смаже долната на мига и ще убие всички там. — Бърти погледна Джак. — Видяхте ли знаците върху централния обелиск?
— Да.
— Според нашите архиви надписът гласи: „Не може да бъде император онзи, който не рискува собствената си кръв“. Властта над света не е за всеки. Това е изпитание на куража. И се изисква като част от Изпитанието на планините. „Само онези, които оцелеят при Падането, могат да влязат във Върховния Лабиринт и да се изправят пред лицето на Омега“. Това, драги ми капитан Уест, е Падането.
— Сега трябва да ви оставя — каза Бърти. — Казах на отец Расмусен, че трябва да взема нещо от библиотеката, и трябва да се върна, преди да са забелязали забавянето ми.
И подаде някакъв плик на Йоланте.
— Това е за теб, скъпа ми Йо. На деветнайсет ти беше ужасна малка никаквица — своенравна, безочлива и нахална. Всичките ти други учители си мислеха, че ще станеш наистина гадна принцеса, но… ами, винаги съм си мислил, че в теб има нещо добро.
Йоланте се усмихна.
Бърти кимна към Джак.
— Той е чудесен човек. Щом се мотаеш около него, значи и от теб е станало нещо. Радвам се да го видя. Може и да си доказала, че глупавият старец е бил прав.
Целуна я с обич по челото, прегърна я за последно и бързо си тръгна.
Джак изгледа Йоланте.
— Да му кажа ли, че се опита да ме убиеш навремето? Както и да ме съблазниш.
— Млъкни. Остави ме да се насладя на своя момент на…
Прекъсна я рев на хеликоптер — силен и близък.
Шарещият лъч на прожектора му се спусна през лунната шахта и освети залата.
Джак отстъпи по-назад в сенките.
— Предполагам, че това е Сфинкса.
Наистина беше Сфинкса.
В този момент високо в небето над Мон Сен Мишел на островния манастир пристигаше същинска въздушна автоколона.
Пет хеликоптера, летящи във формация стрела и осветяващи с прожекторите си укрепената планина, приближиха върха.
Водещият хеликоптер, този на Сфинкса, беше Ми-4000, същият като онзи, който беше използвал в Рим.
Следваха го четири големи „Чинук“ с по два ротора. Обикновено един „Чинук“ е най-големият в подобна въздушна колона, но не и този път. С напречната си греда и четирите мощни двигателя Ми-4000 беше алфа-мъжкарят в тази глутница.
Водещият хеликоптер кацна на широката тераса на върха на Мон Сен Мишел и следвана от сребърни и бронзови войници, малката фигура на Сфинкса слезе от него и влезе вътре.
От балкона Джак видя как Бърти се появява до Мендоса, Дион и Расмусен при Падащия храм.
Викът на Расмусен се чу ясно дори от това разстояние.
— Брат Дагоберт! Как смееш да караш кардинала да чака!
Унизеният Бърти се поклони извинително.
Джак изпита съчувствие към стария монах и го видя как поглежда крадешком нагоре към балкона.
Минута по-късно настана суматоха…
… и най-неочаквано четири сребристи автомата влязоха в пещерата, следвани от петдесет бронзови, зад които вървеше…
… Сфинкса.
Това беше процесия — процесията на най-могъщия човек на света, Царя на царете, Императора, ескортиран от верните си гвардейци.
С него бяха и Яго Десакс, Хлоя Карнарвън и Йегер Айнс.
Джак впери поглед в Сфинкса.
Не беше виждал Хардин Ланкастър XII от срещата им в имението на Сфинкса в Мароко на южния бряг на Средиземно море — имение, кацнало върху изгубения град Атлас и срещу Скалата на Гибралтар от другата страна на протока.