Джак щеше да помни дълго тази среща.
Именно там Сфинкса, който държеше Лили като заложница, беше принудил Джак и Алойзиъс Найт да свършат мръсната му работа в Атлас.
Тогава Сфинкса беше облечен като притежаващ обширни земи аристократ — риза с колосана яка, безупречно изгладен панталон, елегантни обувки. Висок и с яко телосложение, той беше в отлична форма за мъж в края на петдесетте. И определено създаваше впечатление с широкото си лъвско лице.
Сега носеше военна риза, широки дочени панталони и кубинки. Беше облечен за действие.
Йоланте пък впери поглед в някогашната си асистентка Хлоя Карнарвън.
Мендоса се завтече да посрещне господаря си.
— Ваше величество! Всичко е готово. Йегер Фиер е в лабораторията в Алпите. Екипът му е разкрил пиедестала на Луната. Йегер Фиер казва, че ще е на позиция точно след седем минути.
— Отлично.
— Ваше величество, желаете ли Дион да участва в Падането с вас? Позволено е.
— Не — твърдо отвърна Сфинкса. — Това е исторически момент, кардинале, и когато се напише историята му, трябва да се запомни, че съм го направил сам, в компанията единствено на куража ми. Хайде. Време е да предприема Падането.
Падащият храм
Сфинкса закрачи сам към висящия храм.
Няколко стъпала по наклонените страни на горната половина водеха към големия обелиск на върха. Той ги изкачи спокойно.
— Ваше величество, часът е 20:35 — каза гласът на Мендоса в ухото му. — Йегер Фиер и отрядът в лабораторията докладват, че пиедесталът на Луната е почти на позиция. Деветдесет секунди до началото.
Сфинкса погледна снопа лунна светлина, който проникваше през тавана на пещерата и осветяваше високия обелиск.
Пое си дълбоко дъх.
Дълго беше очаквал този момент. Беше изучавал изпитанието, беше се готвил за него.
„Не може да бъде император онзи, който не рискува собствената си кръв.“
„Монархии и царски фамилии са стигали само дотук“ — помисли си той, защото наследствената власт имаше един фатален недостатък — надарени владетели можеха да създадат тъпоумни наследници. И историята беше показала многократно, че често го правят.
Това обаче беше изпитание за истински владетел.
„Орландо не би могъл да го направи“ — помисли си Сфинкса. Орландо никога не бе подлаган на изпитание и затова не би могъл да бъде подготвен за подобно нещо.
Но Сфинкса беше подлаган.
И беше готов.
През годините беше анализирал многократно една стара схема на този Падащ храм и бе планирал пътя си надолу по склоновете и стълбите му.
— Ваше величество — каза гласът на Мендоса. — Шейсет секунди.
Сфинкса застана на най-високото ниво на Падащия храм.
Централният обелиск се извисяваше над него. Колосалните древни вериги, поддържащи храма, го стискаха с кръгла метална „яка“.
От позицията си точно до обелиска Сфинкса виждаше тясната лунна шахта в тавана в цялата й дължина.
Пълната луна светеше ярко горе и закриваше звездите.
И там, обърната право към него — невидима за невъоръжено око, но видима от астрономическа обсерватория — имаше подобна планина с пиедестал, която в момента се изравняваше съвсем точно с това древно място.
— Четирийсет секунди…
Застанал на върха на храма, Сфинкса погледна великолепния олтар, върху който се издигаше обелискът.
Олтарът беше наистина уникален.
С трапецовидна форма, як и солиден, той беше изсечен от мъгляв полупрозрачен камък, приличащ на нешлифован диамант.
На всяка от четирите му наклонени страни имаше по една вдлъбнатина с формата на човешка длан.
Във всеки отпечатък, нагоре по палеца, показалеца и средния пръст, имаше релефен знак, който грубо наподобяваше буквата W.
— Двайсет секунди… — каза гласът на Мендоса. — Моля, поставете ръката си на позиция, ваше величество.
Сфинкса задържа ръка над една от вдлъбнатините с формата на длан, като изравни палеца, показалеца и средния си пръст с издигнатото W.
Джак наблюдаваше в захлас всичко това от балкона над висящия храм.
Не знаеше какво точно да очаква.
Все още се мъчеше да настигне Сфинкса, който вече имаше прекалено много предимства — хора, време, ресурси и най-вече познания за тази жизненоважна церемония.
Сфинкса държеше ръка над древното изображение на човешка длан.
— Не може да бъде император онзи, който не рискува собствената си кръв — тихо каза той, без да се обръща към никого конкретно.