Гласът на Мендоса отново зазвуча в ухото му:
— … от обсерваторията съобщават, че лунният пиедестал ще бъде на позиция след… три, две, една…
— БАМ!
Точно в този момент абсолютно отвесен лъч зелена светлина блесна от пиедестала на Луната, преодоля мигновено разстоянието до Земята, проникна през тясната шахта в тавана на пещерата, пронизвайки мрака на залата, и улучи върха на централния обелиск!
В отговор Сфинкса тутакси притисна длан във вдлъбнатината на диамантения олтар.
Яркият зелен лъч от Луната сякаш беше преминал по цялата дължина на обелиска, защото полупрозрачният олтар в основата му, където бе Сфинкса, засия със същата зелена светлина.
Пристигането на лъча и едновременното докосване на отпечатъка имаше и друг ефект:
Веригите на металната яка, която поддържаше олтара, отпуснаха хватката си около обелиска…
… и целият окачен храм заедно със Сфинкса внезапно пропадна в тъмната шахта.
Когато храмът полетя надолу, Джак подскочи.
Беше толкова омагьосан от неземната зелена светлина, която се спусна в пещерата и освети обелиска, че внезапното пропадане на храма го свари неподготвен.
Структурата с размерите на сграда, тежаща хиляди тонове, пропадна като наковалня, като разсичаше със свистене въздуха…
… полетя в тясната шахта и изчезна от поглед.
Въздухът блъскаше Сфинкса и развяваше косата му.
Със силно свистене храмът полетя в тясната шахта. Стените се носеха нагоре само на сантиметри от краищата му.
Но храмът беше построен с такава прецизност и с такъв съвършен баланс, че така и не ги докосна. Просто летеше надолу в шахтата по същия начин, по който би го правил, ако падаше в пустото небе.
Докато пропадаше в шахтата, храмът мина през колосален сребърен пръстен, вграден в кръглата й стена.
Сфинкса задържа ръката си притисната в диамантения олтар, докато храмът прелиташе през пръстена…
… и изрева от болка, когато релефното W под дланта му внезапно се нажежи и нещо обгори дланта му — той разбра, че първата част от церемонията е завършена.
И се дръпна…
… и без да губи нито миг…
… се втурна по стъпалата на горната половина на Падащия храм…
— Минахте през първия пръстен. Петдесет и две секунди до втория — уведоми го гласът на Мендоса.
Сфинкса тичаше надолу по бързо пропадащата структура.
Въздухът го блъскаше от всички страни.
Зеленият лунен лъч го къпеше в неземна светлина.
Шестнайсететажната структура пропадаше в шахтата като излязъл от контрол асансьор.
Сфинкса стигна до средната част на храма при стълбата, която се спускаше през една дупка към долната половина.
— Четирийсет секунди, ваше величество…
Сфинкса забърза надолу по скобите на стълбата.
Беше тренирал многократно това спускане в имението си.
Огромният храм летеше надолу в шахтата, набираше скорост…
Сфинкса пропадаше с него — и се спускаше към долните му нива.
Усещането да се спуска така трескаво, докато самият храм падаше, беше странно. Сфинкса не разполагаше с много време — когато храмът престанеше да се ускорява, той щеше да достигне състояние на безтегловност и нямаше да може да се движи… ако преди това не стигнеше най-долното ниво.
— Двайсет и шест секунди…
Сфинкса продължаваше надолу към следващото ниво, без да обръща внимание на профучаващите покрай него стени на шахтата.
— Петнайсет секунди…
И ето че стигна.
До най-долното ниво…
… където видя висок до кръста диамантен олтар с още четири вдлъбнатини във форма на длан, на които имаше знаци — този път във формата на V.
— Десет секунди до втория пръстен…
Сфинкса стовари ръка върху едно от изображенията — усети как издигнатият релеф се притиска в кожата на двата му невредими пръста…
… Падащият храм профуча през втория грамаден пръстен в кръглата стена на шахтата…
… олтарът под ръката на Сфинкса се нажежи и вторият знак обгори ръката му…
… и в същия миг с оглушително скърцане един дебел метален обръч изскочи от централната част на Падащия храм, като направи тази част с няколко педи по-широка, и подейства като спирачка, когато опря стената на шахтата сред дъжд от искри…
… и забави падането на структурата.
Храмът се разтресе и спря. Сфинкса още беше на най-долното ниво.
Погледна надолу.
На няколко десетки метра под него се намираше дъното на шахтата — равна плътна скала.
Зави му се свят от притока на адреналин.
Погледна дясната си ръка.
Пет червени линии преминаваха по петте му пръста — трите от знака W и двата от V бяха образували един символ, жигосан върху ръката му.