Беше успял.
Беше оцелял при Падането.
И се беше сдобил с ключа към Лабиринта — отпечатан върху дланта му.
— Ваше величество, чувате ли ме? — разнесе се гласът на Мендоса и го изтръгна от унеса му. — Добре ли сте?
— Да — каза Сфинкса. — Свършено е. Спуснете веригите и ме издърпайте.
Докато тежките вериги дрънчаха в шахтата, спускани от някакъв невидим механизъм в тавана, Дион Десакс усети как телефонът му избръмча.
Погледна екрана. Беше получил съобщение:
СИНКО,
ТУК СЪМ. ГОРЕ В НЕФА.
МОЛЯ ТЕ, НЕКА ПОГОВОРИМ ОТНОВО.
БАЩА ТИ
Дион се огледа да провери дали някой от намиращите се наблизо е видял съобщението, но никой не му обръщаше внимание.
Докато всички гледаха как огромните вериги се спускат в шахтата, той се измъкна през най-близката врата.
След минути Дион Десакс влезе в нефа на църквата на върха на Мон Сен Мишел.
Озова се във великолепна стара катедрала с висок таван, витражи и десетки високи средновековни колони.
В момента всичко беше осветено от зловещата зелена светлина.
На тази светлина Дион видя, че върхът на кулата е махнат, за да може яркият зелен лъч от пиедестала на Луната да проникне в катедралата и да продължи през дупката в пода, скрита доскоро под олтара, който сега беше избутан настрани.
В църквата нямаше жива душа.
Всички бяха долу, в Залата на Падащия храм.
После зеленият лъч се измести и бледата сребриста лунна светлина отново изпълни нефа.
Хадес се появи иззад една колона, без да откъсва очи от Дион.
— Сине.
— Татко — с равен глас отвърна Дион.
Хадес излезе в осветения от луната неф.
— Провалих се, Дионисий. Аз те превърнах в мъжа, който си.
Дион не отговори. Обезобразената му челюст потрепна под маската, скриваща половината му лице.
— Бях твърде строг, прекалено неотстъпчив — каза Хадес. — Поставих дълга пред семейството си и те накарах да ме намразиш.
Замълча за момент и преглътна сълзите си.
— Господи, дори не ти измислих прякор. Дион, просто искам да кажа, че съжалявам.
Дион зяпна неразбиращо баща си.
После бавно свали маската си.
Хадес не успя да се сдържи и трепна от онова, което се разкри пред очите му.
Долната лява половина на лицето на Дион представляваше смесица от кожа и кост — резултат от куршума, изстрелян от Алби Калвин в Подземния свят по време на хаоса след Големите игри. Челюстта му сякаш беше оформена от разтопен пластилин.
— Това е мъжът, който станах, татко — каза той, като леко заваляше думите заради раната. — Противен и гротесков както отвън, така и отвътре. Не надценявай ролята си в създаването ми. Не ти ме накара да те мразя. От години поддържах контакт със Сфинкса. Именно той убеди мен и Зайтан да посегнем на живота ти в края на Игрите. Именно той стана наш приемен баща и ни накара да те намразим.
— Прощавам ти, сине — неочаквано и прочувствено рече Хадес. — Прощавам ти за това. Предполагам, че докато светът се е устремил към края на всичко, аз… аз също търся твоята прошка.
Дион го изгледа студено, с непроницаемо лице.
— Прошка ли, татко? Ще ти дам прошка.
Щракна с пръсти и от сенките изскочиха Йегер Айнс и трима от рицарите му с вдигнати оръжия.
В Залата на Падащия храм Джак гледаше в захлас как храмът се издига отново, теглен от могъщите вериги, заедно една фигура, стояща победоносно до централния обелиск.
Широко усмихнат, Сфинкса вдигна ликуващо свита в юмрук ръка.
Скочи от храма и Мендоса го прегърна. Яго го тупна по гърба. Хлоя ръкопляскаше възторжено и се усмихваше.
Джак гледаше как Сфинкса показва на събралите се около него ръката си, върху пръстите на която беше жигосано нещо.
— Ръката ми е ключът… — достигнаха до него думите на Сфинкса. — Преводът всъщност е жигосани, а не наточени.
— Ваше величество, желаете ли и Дион да изпълни Падането за всеки случай? Ако някой от противниците ни намери друга желязна планина и се стигне до съревнование в Лабиринта, това може да ни е от полза. Дион може да извърши Падането тук или на втората желязна планина при обсерваторията.
Сфинкса се замисли за момент.
— Трябва да тръгвам. Нека го направи тук, след като замина.
— Както наредите — с поклон отвърна кардинал Мендоса.
Сфинкса тръгна към изхода.
— Е, в такъв случай към Лабиринта. Госпожице Карнарвън, кардинале, идвате с мен. Кардинале, у теб ли са бележките на Имхотеп Велики за преминаването през лабиринта? В случай, че Императорският път е затворен за нас.