Джак наостри уши.
Имхотеп.
Нима древният египетски архитект и поклонник на Амон-Ра беше оставил наръчник за Лабиринта?
— Навсякъде нося със себе си копие на бележките му, ваше величество — отвърна Мендоса.
— Не бива да се бавим — каза Сфинкса, без да забавя крачка. — Събитието Омега ще настъпи след няколко дни. Време е да взема трона си.
— Ваше величество, само още едно нещо — каза Мендоса и забърза да го настигне. — Какво да правим с отец Расмусен, брат Дагоберт и останалите монаси тук?
Сфинкса спря.
Погледна Расмусен, Дагоберт и останалите трима монаси от манастира, сякаш те бяха незначителна подробност, която е забравил.
— Е, не можем да ги оставим да разказват на когото им падне какво са видели тук — безгрижно рече той. — Наредете на бронзовите да им откъснат главите и да хвърлят телата им в шахтата.
Бърти пребледня.
Лицето на Расмусен се наля с кръв от ужас.
— Господарю, умолявам ви, единственото ми желание е да служа…
— Ваше величество! — извика глас, който накара Расмусен да млъкне, а Сфинкса и Джак рязко да се обърнат — Джак горе на балкона, а Сфинкса долу на източния мост.
Дион влезе в залата.
Следваше го Хадес, воден от Йегер Айнс и тримата рицари.
— О, Господи… — промълви Джак.
— Как е дошъл тук…? — ахна Йоланте.
— Виж ти, самият господар Хадес. — Сфинкса се усмихна широко и хладните му сиви очи блеснаха доволно. — Добре де, бившият господар Хадес.
Хадес стоеше предизвикателно, заобиколен от враговете си — от Сфинкса, от ожесточения си син Дион и от вбесения си брат Яго, царския тъмничар.
— Ти ми открадна сина, Хардин — с равен глас каза Хадес. — И го обърна против мен.
— Не беше трудно, Антъни — отвърна Сфинкса. — Ти управляваше като владетел от старата школа. Очакваше вярност само заради короната си. Но хората се нуждаят от нещо повече. — Той посочи Дион. — Царските синове трябва да знаят бъдещето си. — После посочи Яго. — Царските братя се нуждаят от нещо повече от пощенски картички. И не мисля, че точно ти трябва да ни проповядваш вярност, Антъни. От края на Големите игри ти загърби царския свят и премина на страната на Джак Уест. — Сфинкса сви рамене. — Колкото до Дион, аз му предложих повече, отколкото ти би могъл да предложиш някога. Предложих му власт, каквато не е виждана в модерния свят. Сега той е мой син и като такъв ще бъде мой наследник. Аз го правя наследник на трона на целия свят, а не на някакво си затънтено подземно царство.
Джак гледаше как Хадес навежда глава.
През времето, което беше прекарал с бившия господар на Долния свят, Джак не се беше замислял как се е отразило на Хадес предателството на синовете му и омразата на брат му Яго.
Сега Хадес стоеше там долу. Победен.
Сфинкса пристъпи напред и застана пред него.
— Някога ти беше цар, Антъни. Сега си нищо. Коленичи пред твоя император.
Хадес се отпусна на коляно пред Сфинкса.
Сфинкса се обърна към Дион и Яго.
— Господа? Вие сте пострадали от този човек по време на управлението му. Каква присъда ще поискате от мен?
— Смърт — незабавно отвърна Дион.
— Смърт — повтори Яго.
Сфинкса погледна Хадес и повдигна вежди.
— Обезглавяването на Хадес.
Обърна се към един от четирите сребърни автомата, които стояха наблизо неподвижни като статуи, посочи Хадес и отсече:
— Сребърен! Откъсни му главата.
Горе на балкона Джак се облещи и прошепна:
— О, Господи…
Сребърният направи четири крачки към Хадес и без да спира нито за миг, сключи блестящите си сребристи пръсти около черепа му.
Сфинкса гледаше невъзмутимо.
Дион — ухилено.
Яго — мълчаливо.
Джак — обхванат от ужас.
— Никога няма да победиш, Хардин — гордо заяви Хадес, докато сребърният стискаше главата му. — Уест ще те бие…
С ужасяваща сила сребърният изви врата на Хадес…
… счупи го…
… и изтръгна главата от тялото му с противен звук, сякаш разпаряше плат.
Главата на Хадес се отдели от раменете му сред фонтан артериална кръв. Изтръгването беше толкова силно, че част от гръбначния му стълб се откъсна заедно с нея. Обезглавеното тяло се строполи на земята.
Джак преглътна надигналата се в гърлото му жлъч. Йоланте стоеше онемяла от ужас до него.
— Хвърли тялото му в шахтата — заповяда Сфинкса на сребърния.