Водата потъмня още повече и…
…Хряс!
Започна да се втвърдява.
Онова, което последва, беше наистина зашеметяващо.
Докато Джак, Йоланте и Бърти висяха от тавана на сантиметри от водата, която изпълваше тунела, достигащата до врата течност около приближаващите бронзови се превърна в камък…
… и ги закова на място.
И изведнъж Джак се озова висящ на сантиметри над плътен блок от сив камък, висок метър и половина и заемащ цялата дължина на вековния тунел.
Бронзовите бяха вградени в този блок и само главите им стърчаха от него.
— Джак Уест-младши — каза Йоланте. — Ако не беше женен, щях да те целуна в устата.
Бърти беше не по-малко впечатлен.
— Леле…
Джак се пусна от гредата и се спусна върху плътния камък на сантиметри под него.
Блокът на практика представляваше нов под на тунела — метър и половина по-висок от оригиналния, което на практика превръщаше тунела в много дълъг проход с височина малко над половин метър.
Нямаха време за губене.
Джак се обърна по корем и запълзя на север по камъка.
Веднага забеляза, че върху него вече се събира мътна вода.
— Хайде — каза той. — Още не сме се измъкнали. Приливът продължава и трябва да пропълзим останалата част преди тунелът да се е наводнил изцяло!
Запълзяха по тунела, като заобикаляха уловените в камъка бронзови глави.
Беше плашещо да приближават толкова много смъртоносните автомати.
Докато минаваха покрай тях, бронзовите се мъчеха да се освободят, но напразно — камъкът беше твърде як и ги сковаваше здраво.
Джак никога не беше приближавал толкова бронзов автомат и сега можеше да види подробности по главите им. С подобните си на клюнове носове приличаха на извънземни. А блестящите им метални глави бяха покрити с какви ли не знаци и символи от Словото на Тот.
Джак пропълзя последните стотина метра в една педя вода, като държеше неудобно главата си над повърхността и от време на време я блъскаше в тавана.
Най-после, много след като беше оставил бронзовите зад себе си, се измъкна навън.
Йоланте и Бърти го следваха, мокри до кости, но живи.
В далечината зад тях Джак видя извисяващата се грамада на Мон Сен Мишел, великолепна под лунната светлина и ярките лъчи на прожекторите.
Погледна в обратната посока и видя Никой, който им махаше.
— Джак! — викна той. — Слава богу, че се измъкнахте! Нищо не можех да направя, за да ги спра.
— Всичко е наред — отвърна Джак. — Намерихме начин.
— Докато бяхте вътре, скенерът засече някакви цифрови радиосигнали — каза Никой. — Насочени от Мон Сен Мишел към някакво място във Френските Алпи. Засякох мястото — обсерваторията Егуил дьо Миди при Монблан. Съвсем близо до върха е.
Джак кимна.
— Когато преминаваха изпитанието, чух Мендоса и Сфинкса да се свързват с един от рицарите на Златната осмица — Йегер Фиер или Ловец Четири, — който се намираше в някаква обсерватория в Алпите. Разговаряха за пиедестала на Луната. — Той поклати глава. — Беше адски гадно. Да се надяваме, че Зоуи и майка са изкарали повече късмет в Рим.
Тайният царски свят II
В сърцето на Ватикана
Католическата църква е просто сегашното име на жречески орден, оцелял в продължение на пет хиляди години от времето на Древен Египет. Това е култ, отдаден на почитането на слънцето и звездите и на мъдростта на древна цивилизация, процъфтявала някога на тази планета. Именно това е цивилизацията, построила Сфинкса и пирамидите, каменните кръгове в Англия и трите тайни града Туле, Атлас и Ра. Тя ни е дала двете свещени дървета и самия Камък на живота.
Кардинал Мендоса към Джак в „Четирите легендарни царства“
Ватикана Рим, Италия
23 декември, 20:00
Докато Джак влизаше в Мон Сен Мишел във Франция, Зоуи и Мей приближаваха Рим с Руфъс и сестри Линда и Агнес.
Беше вечер и четирите жени, скупчени зад Руфъс в кабината на изтребителя-бомбардировач, видяха на хоризонта светлините много преди самият град да се появи пред очите им.
А когато приближиха още, видяха и стълбовете пушек, издигащи се към нощното небе.
Накрая Вечният град се появи пред тях и Мей рязко си пое дъх.
— Тук определено е звъняла Камбана на сирените, също като в Москва — каза тя.
— Но за разлика от Москва, явно е ударила през деня, когато жителите вече са били будни — уточни Зоуи.
Резултатите бяха катастрофални.
Навсякъде бушуваха пожари.