— Личният кабинет ли? — учуди се сестра Агнес.
— Всеки ден папата получава доклад за всички належащи въпроси, свързани със сигурността и тъй нататък. Днес също трябва да е получил и предполагам, че в него ще има нещо свързано с мисията ни. Докладът би трябвало да е в личния му кабинет.
— А Тайният архив? — попита Руфъс.
— Там е дневникът, в Хранилище IX — отвърна Зоуи.
— Архивът е една от най-строго охраняваните съкровищници на древни познания в света. Ако някога бъде открит за публика, спокойно ще е в състояние да съперничи и на Лувъра.
Линда кимна в знак на съгласие.
— Малцина освен най-старшите представители на Църквата се били допускани да видят колекцията артефакти. До голяма степен това се дължи на факта, че много от тези артефакти противоречат на църковните учения. Но не мога да го твърдя от личен опит, тъй като никога не съм стъпвала там. Достъпът на жени в архива е абсолютно забранен.
— Ясно — каза Мей.
— А аз какво да правя? — попита Руфъс.
— Намери някое закътано място наблизо, на което да паркираш птичката си — каза Зоуи. — Но не гаси двигателите.
В продължение на хиляда години личните офиси и кабинетът на папата бяха строго забранени за жени, но Зоуи и сестра Агнес просто отвориха вратите и влязоха, без никой да се опита да ги спре.
На пода на входния вестибюл лежаха тела — швейцарски гвардейци с ярките си униформи, кардинали с червени пояси и кепета, свещеници с черни дрехи и бели якички.
Всички мебели бяха с позлатени ръбове, полирани, тапицирани и разкошни до крайност. Богатството на Църквата се демонстрираше съвсем открито.
Зоуи прекрачи телата и забърза към папския апартамент.
— Провери бюрото на секретаря — каза тя на Агнес, докато минаваха през преддверието.
— Дадено.
Зоуи отвори богато украсената дъбова врата на личния кабинет на папата.
Вниманието й веднага бе грабнато от картините — оригинали на Рафаело, Ботичели и Микеланджело.
— Красота — промълви тя.
Сестра Агнес седна зад бюрото на папския секретар. Младият свещеник спеше на пода под бюрото, след като се беше свлякъл от стола си след камбанния звън.
— Сериозно? — каза тя, когато видя италианско гей списание, завряно дълбоко в едно чекмедже.
В папския кабинет пък Зоуи седна зад широкото махагоново бюро на папата, разположено между безценните картини.
Видя го моментално, сред разни други документи на писалището — червена папка с надпис на италиански: SEGRETISSIMO.
СТРОГО СЕКРЕТНО.
Отвори папката и зачете.
Гигантският неф на базиликата „Св. Петър“ обикновено е място на дълбок размисъл, изпълнени с благоговение движения и от време на време отекващи молитви или химни.
Днес Мей и сестра Линда тичаха с всички сили през него.
Нефът е истинско архитектурно чудо — дълъг 211 и висок 136 метра, той може да побере 20 000 богомолци.
Вниманието на повечето от тях обикновено щеше да е съсредоточено върху baldacchino на Бернини — високия 29 метра бронзов балдахин в сърцето на катедралата, който покрива олтара на Св. Петър, под който се предполага, че се намира гробницата на апостола.
Мей и Линда изтичаха покрай него, без да се спират.
Те бързаха към Тайния архив на Ватикана и това беше най-краткият път до него.
Завиха наляво, пробягаха през Сикстинската капела, без да обръщат внимание на изрисувания от Микеланджело таван с прословуто еретичното изображение на Бог, излизащ от човешки мозък, и влязоха в частта, до която имаха достъп единствено кардиналите.
Докато минаваха през съблекалнята, сестра Линда внезапно спря.
— Мей — рече тя, — даваш ли си сметка, че жена никога не е стъпвала тук?
Мей се намръщи.
— Не е ли тъжно, че никоя от аврамическите религии — християнството, юдаизма и исляма, — не се отнася добре към жените?
— Чисто пилеене на талант — съгласи се сестра Линда.
Двете продължиха към Тайния архив.
В папския кабинет Зоуи четеше ежедневните доклади за последната седмица.
Различни неща веднага приковаха вниманието й.
Сфинкса беше посетил Ватикана по-рано през деня и бе поискал две неща — Ватиканския глобус и синята Орфеева камбана.
Папата беше писал до старшите си съветници: ще дадем на Сфинкса глобуса, но не и всичките ни исторически сведения за Орфеевата камбана. Засега трябва да запазим камбаната при нас, за да се уверим, че ще спази обещанията си. Ключовите бележки за местоположението й бяха занесени на сигурно съхранение у емисаря на Албано…“