— Емисарят на Албано? — повтори на глас Зоуи и извика към сестра Агнес в преддверието. — Да си чувала за някой си Албано? Или за негов емисар?
— Мисля, че имаше дук Албано — отвърна Агнес. — Предполагам, че емисарят е някакъв негов подчинен.
— Ще трябва да разберем кой е той… — каза Зоуи. — О, Господи!
— Какво има? — Агнес надникна в кабинета.
Зоуи гледаше поредните два документа в папката.
Първият беше съобщение до папата.
Зоуи го прочете на глас:
— Ваше светейшество, агентите ни заминаха да търсят монахинята отстъпник д-р Трейси Лин Смит. Установихме, че работи в лагер за бежанци в Сицилия. Но когато пристигнахме там, тя вече беше избягала. Имаме информация, че в момента работи с Лекари без граници някъде в Сирия. В момента проверяваме тези следи.
Отговорът на папата беше на втория документ, закрепен с кламер за първия:
Открийте я и я убийте.
Зоуи се обърна към Агнес.
— Доктор Трейси Смит. Линда я спомена в имението на Хадес. Каза, че проучвала Камбаните на сирените. Била е една от вашите монахини.
— Беше, да — каза Агнес. — Трейси напусна ордена ни преди година и след това изчезна от радара.
— Явно е била важна, щом Църквата е поръчала убийството й — каза Зоуи.
— Така е — отвърна Агнес. — Сестра Трейси беше блестящ доктор. Специалист по уши-нос-гърло. Преди да напусне, беше една от водещите ни специалисти по Камбаните на сирените. Провеждаше подробни изследвания върху тях в звуконепроницаеми помещения, измерваше акустичните им вълни, начина, по който въздействат върху вътрешното ухо, такива работи. Но освен това много съчувстваше на положението на мигрантите и бедните. Накрая напусна ордена ни с отвращение, като каза, че било глупаво да се занимаваш с възвишени въпроси, когато обикновените хора гладуват. Не се изненадвам, че се е заела да се грижи за бежанци в Сицилия и че е заминала с Лекари без граници във военна зона в Сирия. Такава си беше Трейси.
— А сега Католическата църква иска смъртта й — каза Зоуи. — В каквато и военна зона да се намира, трябва да я намерим преди да са го направили убийците.
Входът към подземните хранилища на Тайния архив на Ватикана се намира в двора Белведере, просторно правоъгълно пространство с прекрасна морава.
Мей Мериуедър и сестра Линда Фадел минаха направо през моравата и влязоха в архива, без да спират до неколцината охранители и швейцарски гвардейци, които лежаха на постовете си.
Взеха асансьора до четвъртия подземен етаж, най-долния.
Озоваха се в дълъг коридор, от двете страни на който се намираха вратите на множество хранилища. Най-далечното беше и най-строго охраняваното — Хранилище XXII. Херметически затворени врати и високотехнологични ключалки пазеха прибраните там съкровища.
На Мей и Линда не им се налагаше да ходят чак до него.
Те отвориха вратата на по-маловажното Хранилище IX, посочено от Бърти в съобщението му до Йоланте.
— Спомените ми за Франсис Ксавиер са мъгляви — каза Мей. — Щом дневникът му е толкова важен, защо не е в Хранилище XXII?
— Ксавиер е бил изпратен на тайната си мисия от папа Павел III. Когато Ксавиер пратил дневника си обратно в Рим, папата вече бил мъртъв. Предполагам, че мисията е била толкова секретна, че папата не е казал на никого за нея. Така че когато дневникът пристигнал от Индия, двамата души, които знаели колко е важен той — папата и самият Ксавиер, — вече ги нямало. Предполагам, че са запазили дневника просто като спомен за прочутия светец. Точно така умират знанията — на книжните рафтове, пред очите на всички.
Отне им няколко минути, но най-накрая намериха рафтовете на св. Франсис Хавиер и един херметически контейнер, в който се съхраняваше дневникът му.
Той представляваше оръфана книжка с кожена подвързия от 16 век.
Имаше вид на нещо, преминало през какви ли не премеждия — виждаха се поражения от вода, слънце и сол. Страниците му бяха изсъхнали и чупливи и като че ли не бяха прелиствани и четени през изминалите петстотин години.
— Забравена книга — рече Мей. — Пълна с безценна информация.
Линда отвори дневника и запрелиства внимателно страниците, като четеше написаното на латински съдържание.
— Ето — внезапно каза тя.
Мей се наведе към нея.
Линда преведе откъса:
Свети отче и Първи син на Ра,
Потвърдих местоположението на третата планина.
Тя наистина се намира там, където подозирахме — в древния град Лхаса, а не в Бутан, както смятаха другите, изучавали Глобуса.