В Лхаса има малък хълм, наричан от местните езичници Авалокитешвара — Господар на света. Величествено име за невзрачно възвишение. Но пък, от друга страна, хълмът е връх на гигантска платформа, огромната част от която е скрита под земята.
Това е върхът на Третата желязна планина. Влязох там и видях Падащия храм със собствените си очи.
Хълмът може да се разпознае по малкото дървено укрепление, построено на върха му.
Можете да добавите това към двете планини, които вече са ни известни — едната на приливния остров Сен Мишел и другата при Пенин“.
Сестра Линда рязко си пое дъх и каза:
— Авалокитешвара в Лхаса, Тибет. Знам за това място. Само че на върха му вече няма някакво си малко укрепление. Върху хълма е построен един от най-големите дворци на света — Потала.
— А аз знам какво е Пенин — каза Мей. — Това е римското име на планинския проход, минаващ покрай Монблан във Франция. Така че Монблан е втората желязна планина, а дворецът Потала се намира на третата.
Линда преглеждаше друга страница от дневника.
— Чакай, тук има и нещо за четвъртата планина.
И зачете на глас:
В секретния си доклад до папата великият скитащ монах, почитаемият Лавренций от Леванта, пише: „Онзи, който държи меча на архангела, ще намери четвъртата планина“. Двамата с Игнаций смятаме, че това означава, че четвъртата планина е или Сакра ди Сан Микеле в Торино, или Светилището на архангела в Монте Гаргано, недалеч от Фоджа.
— Мечът на архангела — замислено повтори Линда. — Мислиш ли, че говори за…
— Да. За меча на архангел Михаил — каза Мей. — Трябва да съобщим за това.
Извади телефона си и звънна на Джак.
Той отговори веднага:
— Майко. Слушам те.
Мей не го знаеше, но той току-що беше излязъл от английския канал на остров Томбелен, след като беше пленил бронзовите в камъка.
— Джак, току-що намерихме сведения за две от железните планини. Втората е Монблан, а третата е под двореца Потала в Тибет. Имаме насоки за четвъртата, но не и за петата. Пращам ти снимки на страниците от дневника на Хавиер за Потала и за четвъртата планина.
Тя бързо снима страниците с телефона си и ги прати на Джак.
— Как мина при Мон Сен Мишел?
— Измъкнахме се живи, но иначе не мина добре. Чудесна работа, мамо. Махайте се оттам и продължете по следите.
— Ясно — каза Мей.
Затвори и се усмихна на сестра Линда.
— Работата ни тук е свършена. А сега да…
— Хей!
Резкият мъжки глас се разнесе зад тях.
Мей и Линда се обърнаха с почти спрели сърца…
… и видяха как някакъв мъж профуча покрай отворената врата на Хранилище IX и продължи да спринтира по коридора.
— Там е! — добави той, докато се отдалечаваше.
Не ги беше забелязал.
Викаше на някой друг.
Мей въздъхна с облекчение.
Двете с Линда бързо се скриха зад рафтовете, докато още трима мъже изтичаха по коридора след първия. И четиримата бързаха към Хранилище XXII.
— Май не сме единствените, търсещи информация от това място — прошепна Линда.
Мей надникна след четиримата и присви очи.
— Кои ли са и какво търсят? Да проверим.
Докато по-голямата част от Тайния архив на Ватикана е останала до голяма степен непроменена през последните петстотин години с километричните си рафтове в многото помещения, създаващи впечатление за подземно хранилище на голяма градска библиотека.
Хранилище XXII е различно.
То е невероятно модерно.
Представлява отчасти лаборатория и отчасти херметически затворена зала. Вътре се поддържа постоянна температура от шестнайсет градуса по Целзий и влажността е нула.
Едната от стените на хранилището е заета от големи метални чекмеджета със стъклени врати, през които може да се види съдържанието им.
Другата страна прилича на операционна зала в университетска болница и има отделен със стъкло балкон за наблюдение, от който зрителите — като папата например — могат да гледат как експертите вътре работят с деликатните съкровища. До този балкон се стига през отделна врата в дългия коридор.
Мей и Линда се промъкнаха безшумно в балкона и надникнаха през стъклото. Четиримата мъже, които бяха изтичали покрай тях, сега стояха в Хранилище XXII около един голям предмет в центъра му.
— Леле… — ахна Мей.
Не беше сигурна какво беше очаквала да види в Хранилище XXII, най-ревниво пазеното място във Ватикана.
Може би кръста на Христос или може би чашата от Тайната вечеря, или пък някакъв древен текст, написан от самия Исус от Назарет.
Но нищо не я беше подготвило за това.