На едната стена, поставени в стъклени шкафове, имаше две големи каменни плочи с приличащи си изображения върху тях — свързани помежду си кръгове:
— Това вдясно е Сефирот от Кабала — каза Мей. — Дървото на живота.
— А другото изображение е скандинавско — каза Линда. — Дървото Игдрасил, на което бил обесен Один, известно също като Дървото на смъртта.
Във всяка друга стая двете плочи щяха да доминират над всичко останало. Но не и тук.
Централното място в стерилното хранилище се заемаше от нещо още по-поразително — огромна статуя от пясъчник, изобразяваща изправена кобра.
Тя беше огромна, с височина някъде около два и петдесет.
Заемаше по-голямата част от пространството.
И беше плашеща — голямата каменна змия изглеждаше замръзнала насред атака, вдигната на опашката си, с оголени свирепи зъби.
— Какво… по… дяволите? — промълви сестра Линда.
— Статуя на змия?
— Статуята на змията — прошепна Вей, припомняйки си бележките на румънски, които Джак и Зоуи бяха намерили в централата на ордена на Омега във Венеция. — Нея са търсели монасите на Омега. И това не е просто някаква стара статуя. Това е уреус.
Линда се намръщи.
— Но какво прави тук? Във Ватикана?
Като историк сестра Линда знаеше какво е уреус — изправената кобра, красяща короната или немес на египетските фараони. Това беше върховният символ на властта в Древен Египет. Статуите и бюстовете на фараоните винаги включваха уреус на короните им.
Докато оглеждаха гигантската статуя, мъжете в хранилището прелистваха някакви стари подвързани с кожа книги с голям формат, извадени от чекмеджетата наоколо. В тях Мей зърна две изображения, които беше виждала и преди.
И двете показваха Големия сфинкс в Гиза.
Първото беше прочута скица на главата на Сфинкса, направена от Виван Денон през 1798 г., когато Денон участвал в известната експедиция на Наполеон до Египет.
Тя показваше Сфинкса почти напълно засипан от пустинните пясъци и френски учени, които стоят на главата му и правят измервания:
Второто изображение също показваше Сфинкса и също беше добре известно в историческите кръгове — малко размазана черно-бяла въздушна снимка, направена през 20-те години на миналия век от балон с горещ въздух, на която Сфинксът беше наполовина погребан в пясъка:
Дъхът на Мей секна, когато тя изведнъж осъзна произхода на гигантския уреус в хранилището под нея.
„Разбира се — помисли си тя. — Католическата църква е култът към Амон-Ра. Слънчевият култ от оазиса Сива в Египет. Естествено, че ще пази най-важното си съкровище в най-строго пазеното хранилище“.
— Линда — тихо каза тя. — Това не е просто някакъв уреус от египетска статуя. А най-прочутият липсващ уреус от всички. Този на Големия сфинкс от Гиза.
Четиримата мъже, които бяха изтичали покрай Мей и Линда към Хранилище XXII, се събраха около огромната каменна статуя на кобрата. Оглеждаха я внимателно, снимаха я и изучаваха изписаните по нея йероглифи.
Приглушените им гласове достигаха до Мей и Линда през стъклото:
— … Брат Езекил каза, че множителят е изписан някъде по уреуса…
Мей погледна Линда.
— Езекил. Тези типове са от ордена на Омега.
— Монасите женомразци — каза Линда. — Положението може да стане доста неловко.
Докато трима от монасите изучаваха кобрата, четвъртият следеше внимателно екрана на радар.
Изведнъж той се обърна към другарите си:
— Брат Енох! Засичам приближаващ въздушен сигнал, който се движи бързо откъм Малта.
— Малта? Хеликоптер или самолет? — попита водачът на групата. Мей предположи, че той е брат Енох.
— Голям самолет.
— Имаме време. Който и да е, ще трябва да кацне на летището, преди да дойде до Ватикана — каза Енох. — Ето! Намерих го!
Той се наведе към оголените зъби на кобрата и зачете йероглифите по тях.
Междувременно Мей направи няколко бързи снимки на лабораторията — с гигантския уреус, четиримата монаси и изображенията в отворените книги. После прати снимките на Джак и останалия екип.
Докато го правеше, си мислеше за произхода на уреуса.
Големият сфинкс в Гиза отдавна беше една от най-загадъчните статуи на света.
Той беше най-голямото монолитно изображение, изсечено от скалата на платото Гиза пред втората по големина пирамида, тази на фараона Хафра или Хефрен.
И беше наистина огромен — дълъг 73 и висок 21 метра.
И до днес никой не знае кога точно е бил създаден. Преценките за възрастта му варират от 4500 до 12 000 години, но никой не е сигурен колко точно.