— Моля ви! — извика брат Енох. — Ние не сме ваши врагове. Моля ви, не…
— Млъквай, монахо! — излая през маската си войникът, който стоеше пред останалите. — Засега ще живееш. Генерал Растор иска да говори с вас.
Мей и Линда заедно с четиримата оцелели монаси бяха изведени от Тайния архив в нефа на „Св. Петър“, или поне в онова, което беше оцеляло от него.
Останките от огромния купол на базиликата лежаха на пода на катедралата — гигантски парчета камък и стъкло, разхвърляни на купчини около балдахина, който също беше разпердушинен от срутването.
През огромната дупка в покрива на църквата можеше да се види нощното небе.
Замаяните посетители, които влизат за първи път в „Св. Петър“, често пропускат най-важния обект в катедралата. Защото той не е главният олтар или балдахинът над него. А гигантски златен трон в самия край на нефа.
Това е т.нар. Трон на Свети Петър и представлява масивен издигнат стол пред задната стена на базиликата. Макар да е само за един човек, той е висок цели четири етажа и е покрит със златни изображения на орли, ангели, херувими и, колкото и да е странно, множество слънчеви лъчи.
Сега на Трона на Свети Петър седеше някакъв мъж.
Много едър мъж.
Мей го гледаше внимателно.
Мъжът беше огромен екземпляр от човешкия вид — с широки рамене, мускулест и много над метър и осемдесет. Беше със сива военна униформа.
Главата му беше изцяло бръсната и очите му блестяха с настоятелност, граничеща с безумие.
— Така значи. Монасите на Омега… — бавно каза той.
— Опитвате се да се докопате до Лабиринта, а?
— Нямаме спор с вас, генерал Растор — каза брат Енох.
— О, напротив — меко рече едрият плешив мъж. — Целите ни си противоречат. Вие искате нещо, което аз не желая.
— Искаме само свят, който действа според естествения порядък — каза Енох и вдигна гордо брадичка, убеден в правотата си.
— Знам какво иска вашата монашеска пасмина. Свят, в който жените да ви се кланят — отвърна Растор. — Как е Езекил, между другото? Успя ли да привлече католически фанатици от румънските военни, които да му помогнат?
— Знаете ли, можем да работим заедно… — започна Енох.
— Не можем — отвърна Растор. — Както казах, целите ни си противоречат. Вие искате изкривен свят, а аз не искам никакъв свят. Не искам светът да продължи да съществува. Е, значи сте открили множителя? Кажете ми го.
Енох се поколеба.
Растор кимна на един от войниците си и — бам! — онзи пръсна мозъка на монаха, който стоеше отляво на Енох.
Мъртвото тяло се строполи на земята.
— Кажете ми множителя — повтори Растор.
— Не го открихме… — излъга брат Енох.
Бам.
Втори монах на Омега се строполи мъртъв на земята.
Сестра Линда се задъхваше.
Мей беше замръзнала от шок.
— Множителят — отново каза Растор.
Енох видимо оклюма.
— Шестнайсет — каза отпаднало. — Шестнайсет.
Растор се усмихна.
— Благодаря.
После кимна отново на капитана си и той преспокойно застреля Енох и последния монах на Омега.
Едва тогава Растор насочи погледа си към Мей и сестра Линда.
— Господи, къде са ми обноските — каза той. — Не ви се представих. Дами, аз съм генерал Гартън Растор, командир на Елитната царска гвардия, която от две хиляди години се втъкава във водещите военни сили на света. От римските легиони през армиите на Наполеон и до различните национални въоръжени сили днес, Царската гвардия винаги е присъствала в тях по някакъв начин, за да представлява интересите на Четирите царства. Все пак аз отсъствах от царското общество през последните две години поради неразбирателство с някои негови представители. Философиите ни за властта се разминаваха. Това ми осигури кратък престой в Ереб. Но сега отново съм на свобода и изглежда, че в отсъствието ми светът се е променил към по-добро.
Генералът ги изгледа пронизително.
— Имате вид на весталка — каза той на сестра Линда.
Линда кимна.
— Член съм на ордена. Сестра Линда Фадел.
Генерал Растор се обърна към Мей.
— А вие?
— Аз… — започна Мей.
— Вие сте Мейбъл Мериуедър, или Мей за вашите близки и приятели. — Растор се ухили. — Вие сте майката на мъжа на име Уест и навремето сте били съпруга на човек, известен като Вълка. Преди злополучното ми изпадане в немилост проучвах сина ви в случай че ми се наложи да го убия. Първото, което направих, беше да открия хората, които обича.