— Стига с глупостите. Какво искате? — попита Мей.
Растор се усмихна и погали облегалката на великолепния си трон.
— Знаете ли историята на този трон? Истинско произведение на изкуството, дело на самия Джан Лоренцо Бернини. Но поради великолепния му балдахин и внушителния интериор на базиликата малцина посетители му обръщат внимание. Жалко, защото този трон е всъщност най-важният артефакт на това място, тъй като е създаден в чест на много по-важен трон, който се намира във Върховния Лабиринт. Какво искам ли?
— Да управлявате света като тиран? — подкани го Мей.
Растор поклати глава.
— Някои от търсещите Световния трон го желаят, за да бъде властта им абсолютна. Други като монасите на Омега го искат, за да подчинят жените. Аз не искам нито едното, нито другото. Аз намирам наслада във вилнеенето, хаоса, нихилизма. Какво искам ли, мадам? Искам да попреча на всеки да седне на онзи трон и така да си осигуря място на първия ред за най-великото събитие на всички времена — края на вселената.
Изгледа твърдо двете жени.
— Вие, весталке, не сте ми нужна. Но вие, госпожо Мериуедър, сте ценна за мен.
С тези думи той кимна на капитана си, който опря пистолет в тила на сестра Линда…
Изтрещя изстрел…
… и главата на капитана се пръсна, простреляна отстрани. През изненаданите погледи на Линда и Мей той се свлече на земята.
Зоуи се появи иззад една колона с димящ пистолет, насочен към Растор и хората му. Агнес я следваше плътно.
— Прочутата госпожица Кисейн — каза Растор. — Съпругата на капитан Уест. За мен е удоволствие да се срещнем.
— Мей. Линда. Насам. Махаме се — извика Зоуи, като продължаваше да се цели в Растор. — Не ме карай да те убивам, приятел.
Той само сви рамене.
— Не се страхувам от смъртта. Всъщност приветствам я.
— Руфъс, идвай — каза Зоуи в микрофона си.
Черният Су-37 се спусна отвесно през дупката в покрива на „Св. Петър“ и оглушителният рев на двигателите му изпълни базиликата.
Мей можеше да види Руфъс в пилотското кресло, докато вещо вкарваше самолета си вътре е гигантската църква!
Машината се приземи върху останките от купола и Зоуи поведе Линда, Агнес и Мей нагоре по купчината към отворения бомбен отсек.
Растор гледаше невъзмутимо.
— Не мислете, че сте единствените, които си имат самолети с вертикално излитане и кацане — извика след тях.
В същия момент огромна сянка премина над голямата дупка в покрива — сянка с размерите на товарен самолет, но с цели четири двигателя вместо стандартните два.
Зоуи погледна нагоре и ченето й увисна.
Беше чела за тези самолети, но никога не ги беше виждала. Току-що бяха излезли от прототипната фаза.
Това беше „Боинг Куад ТилтРотор“, следващото поколение V-22 „Оспри“. Все още нямаше официално име, но онези, които знаеха за него, бяха започнали да го наричат V-88 „Кондор“.
Докато „Оспри“ беше двумоторен самолет със средни размери, „Кондор“ беше няколко пъти по-голям. Бе огромен самолет с четири крила и четири роторни двигателя с фюзелажа на С-130 „Херкулес“. На него се гледаше като на машина на бъдещето — самолет с огромен обхват и способност да се приземява на места, където няма писти. Имаше планове за различни негови версии, в това число товарни, за превозване на персонал и дори за летяща крепост, въоръжена с какви ли не оръдия, картечници и ракети.
Изглеждаше, че този „Кондор“ е от последните.
Мей се взираше със страхопочитание в огромния увиснал над тях самолет.
Това обясняваше защо брат Енох беше сгрешил толкова.
Той си беше помислил, че щом е самолет, ще се нуждае от писта, на която да кацне. Но тъй като тази могъща машина не се нуждаеше от писта, тя просто беше увиснала над Ватикана и беше разтоварила с шокираща бързина товара си от убийци.
И в този момент блокираше изхода им. Ревът на двигателите му беше оглушителен. Вятърът, който вдигаха роторите му, беше като миниатюрен ураган.
Насред целия този шум и движение Растор с бързината на камшик извади рядък и убийствен пистолет — „Глок“ 18С, способен да стреля автоматично — и откри огън по групата на Зоуи под самолета.
Когато той дръпна спусъка, Линда и Зоуи вече почти бяха влезли в бомбения отсек и се метнаха вътре в самолета.
Сестра Агнес не извади такъв късмет. Откосът на Растор премина през тялото й, стомахът й разцъфна на кървави дупки и тя се свлече по голямата купчина отломки.
Мей също беше улучена. Благодарение на чистия късмет тя се намираше зад Агнес, когато Растор откри огън, така че горката монахиня пое куршумите. Въпреки това Мей също беше улучена два пъти в бедрото и падна върху отломките на известно разстояние от самолета.