— Агнес! — изкрещя сестра Линда.
— Мей! — извика Зоуи.
Зоуи прецени ситуацията. Хората на Растор тичаха към тях с вдигнати оръжия. Агнес лежеше по очи и не помръдваше. Зоуи не можеше да прецени дали е мъртва, или не. Мей лежеше до Агнес със стиснати от болка зъби. Беше ранена, но жива — но се намираше прекалено далече, за да бъде спасена.
— Зоуи! — извика Мей през шумотевицата. — Вървете! Двете с Линда трябва да се измъкнете! И да помогнете на Джак!
Зоуи я погледна в очите и разбра, че тя е права. До нея Линда местеше поглед от Мей към Агнес, без да може да реши как да постъпи.
— Руфъс! — извика Зоуи. — Разкарай ни оттук!
Тя затвори бомбения отсек и Мей и Агнес изчезнаха от поглед.
В пилотската кабина Руфъс се оглеждаше във всички посоки за изход. После изръмжа:
— Е, май така и така ще ида в ада, задето влетях тук.
Форсира двигателите и завъртя самолета между гигантските стени на „Св. Петър“, след което се понесе по дължината на нефа към предните врати на огромната църква.
И откри огън по тях.
Вратите се пръснаха под градушката от куршуми, но входът беше прекалено тесен за самолета. И докато набираше скорост, Руфъс наклони „Черният гарван“ настрани и профуча през отвора, като се размина на косъм със стените, след което се издигна над Рим и над жителите му, които лежаха в несвяст на земята.
Мей лежеше върху покрития с отломки под с изкривено от болка лице и притискаше двете рани в бедрото си.
До нея се разнесе стон и я накара да се обърне.
Агнес беше все още жива, но гаснеше…
… и в следващия миг главата й се пръсна от къс автоматичен откос.
Над Мей падна сянка.
Растор свали димящия си пистолет.
— Не ми трябват умни монахини — каза той. — Но майката на капитан Уест… Вие сте много ценна.
Един от маскираните му войници дотича до него.
— Ще преследваме ли самолета им, сър?
Растор се загледа равнодушно в посоката, в която беше отлетял „Черният гарван“.
После погледна отново Мей и на лицето му заигра жестока усмивка.
— Не — каза генералът. — Имаме по-важна мисия. С множителя можем да изчислим местоположението на Върховния Лабиринт. А това означава, че имаме желязна планина за откриване.
Момичето, наречено Лили, Осма част
2007 г. — Настояще
Ако търсите паметника му, огледайте се.
Надпис върху гроба на Кристофър Рен, архитекта на катедралата „Сейнт Пол“ в Лондон
Пърт, Австралия,
юли 2007
Когато Лили и Алби бяха в шести клас, тяхното училище за надарени деца в Пърт организира ден на кариерите.
Естествено, Лили замоли Джак и Зоуи да участват и да представят своите кариери. И така Джак и Зоуи оставиха изолираната си ферма и се преместиха за няколко дни в града.
Това беше в чудесните спокойни дни след мисията им да възстановят ключовия камък на Голямата пирамида в Гиза и преди смазващата атака срещу фермата, дала началото на мисията за откриването на Шестте свещени камъка на Рамзес.
През онази сутрин в училището Джак седеше на един стол в дъното на класната стая на Лили и гледаше как останалите родители разказват за професиите си.
Като човек, прекарал голяма част от живота си в посещаване на невероятни места и вършене на опасни неща — и който най-вече обичаше да се крие от всички, когато не се занимаваше с това, — на Джак му харесваше да вижда реални хора в реалния свят. Техните интереси и страсти го очароваха.
Майката на едно момиче беше парамедик — и беше страхотна.
Имаше също адвокат, счетоводител и директор на хедж фонд.
Счетоводителят беше Фил, таткото на Тили Маккаръл. Джак се беше срещал няколко пъти с него, тъй като Тили и Лили бяха приятелки.
Фил Маккаръл беше дребен оплешивяващ очилат мъж и не беше от най-талантливите оратори.
Всъщност горкият Фил беше ужасен оратор.
Потеше се и заекваше, докато разказваше на децата с какво се занимава.
— Учих в гимназия „Гирауийн“ тук, в Западна Австралия. Аз… ъ-ъ-ъ… станах СПС, докато разнасях пици вечер, а после и СФА, докато работех за една фирма в града…
Хлапетата започнаха да се въртят и да кашлят — сигурен знак, че Фил е изгубил вниманието им.
Накрая той измънка едно „Благодаря“ и се затътри към мястото си, изпратен с неубедителни аплодисменти.