„Джак Уест-младши каза това за теб“ — помисли си Алби в имението на Хадес, след като екипът на Джак замина за Мон Сен Мишел, а този на Зоуи — в Рим.
Никой никога нямаше да нарече Джак супергерой, но той наистина имаше една суперсила — способността да те накара да повярваш, че си способен на всичко.
Имението на Хадес,
Елзас-Лотарингия, Франция
24 декември, 22:50
Алби примигна и излезе от унеса си.
Беше късно и всичко в имението на Хадес в горите на Източна Франция беше притихнало.
Алби седеше в стаята за комуникации и очакваше напрегнато новини от Мон Сен Мишел и Рим. Истън беше навън, недалеч от къщата при езерото. Току-що беше изпълнил „специалната задача“, дадена му от Стреч, и оставяше завършения продукт в дузина кутии в специалното подземно хранилище под къщата.
Докато чакаше, Алби беше направил сериозни проучвания върху петте железни планини и връзката им с Луната.
Оказваше се, че Луната е наистина странно небесно тяло.
Фактът, че идеално покриваше слънцето по време на затъмнение — това, че дисковете им изглеждаха с еднакви размери, беше съвпадение, вероятността за което направо не можеше да се изчисли. Слънцето беше четиристотин пъти по-голямо от Луната, но и в същото време се намираше четиристотин пъти по-далече от Земята. Освен това Луната винаги беше обърната към Земята с едната си страна. И подобно на Юпитер, предпазваше Земята от астероиди и метеорити. Играеше ролята на неин защитник.
Едно нещо, което отне много време на Алби, беше разгадаването на въртенето на Луната около Земята и оста й, което му даваше възможност да определи къде ще се намира тя над определена точки на Земята в даден момент, но накрая успя да се справи. След това се зае със задачата на Джак да намери каквото може за Върховния Лабиринт.
С помощта на програми за превеждане на йероглифи попадна на няколко споменавания на лабиринти в колекцията артефакти и документи на Джак от фермата — онези, които бяха свързани с мисията му за Седемте смъртоносни чудеса и Голямата пирамида в Гиза.
Първото споменаване беше от частично запазен гръцки свитък в ужасно състояние, в който се споменаваше най-прочутият лабиринт в историята — този на цар Минос на остров Крит, където владетелят държал ужасното си чудовище Минотавър.
Алби погледна изображението на свитъка на компютърния екран.
Според програмата преводач текстът гласеше: „… влязох в… лабиринта заедно със… сина на брат ми, знатния Тезей, и… мъж на име Астерион, пратен от… другия ми брат…“
Повредите в свитъка правеха разчитането му трудно, но явно документът представляваше някакво преразказване на легендата за Тезей.
Алби познаваше добре историята. Подобно на много момчета, той я обичаше много. Това беше един от най-известните митове на света за героизъм и храброст.
На всеки девет години жестокият цар Минос изисквал от град Атина да му праща като данък по седем младежи и седем девици. След пристигането си на Крит младежите били затваряни в лабиринта, където били преследвани и убивани от Минотавъра.
Ужасен от това, Тезей, който бил син на атинския цар, решил да отиде доброволно като жертва. Влязъл в лабиринта, убил Минотавъра и с помощта на кълбо прежда, дадено му от дъщерята на цар Минос Ариадна, успял да намери обратния път навън.
Второто споменаване на лабиринт, на което попадна Алби, беше много по-вълнуващо.
То беше от фотография на египетски йероглифи на стената на гробница под Стъпаловидната пирамида в Сакара в Египет и беше запазено много по-добре. Щом прочете първия ред, Алби се наведе с интерес към екрана.
Йероглифите бяха оставени от самия Имхотеп Велики, архитектът и строителят на пирамидата. Надписът гласеше:
Аз, Имхотеп, видях Лабиринта. Той е най-великолепната постройка в целия свят, най-великото постижение на предците ми. Няма равен на него. За мен е чест да го видя със собствените си очи. О, какво ужасно и ужасяващо нещо е той. Горко на онзи, който се опита да го завладее! По-добре да преброиш звездите в небето, отколкото да опиташ подобно нещо без помощ. Отне ми много дни да навляза в страховитите му дълбини и безброй тунели и имах мъдростта на древните да ме води и предимството да вървя най-вече по Императорския път. И въпреки това едва успях да се измъкна жив. Когато се върнах, предадох тайните на лабиринта на тялото си според обичая на древните. Когато умра, нека следващият първожрец на Амон-Ра копира записаното по същия начин. После да ме запечата в камък в гробницата ми, посветена на Тот, в големия хълм на Оракула под морето и нека тайните на лабиринта бъдат погребани с мен.