— Тайните на лабиринта — повтори Алби. — Предал си ги на тялото си по начина на древните и си ги погребал със себе си. Какъв е този начин на древните?
Какъвто и да беше, тревожещото бе, че Имхотеп е заръчал на бъдещите първожреци на Амон-Ра да го направят. Което означаваше, че Католическата църква, която бе модерното лице на култа, може би вече разполага с тази информация.
— И какъв е този Императорски път? — запита се на глас той. — Хм.
Направи бърза справка за Имхотеп.
Казано с две думи, Имхотеп Велики се оказа изключително важна фигура в египетската история.
Първожрец, царски съветник, блестящ астроном и надарен лекар, той живял някъде около 2700 г. пр. н. е., непосредствено преди построяването на Голямата пирамида. Като най-голям гений на времето си бил един от двамата, които не са били фараони, но въпреки това са били обожествени.
В чест на статута му древните египтяни бяха създали множество негови изображения.
Всички го представяха по един и същи начин — със свитък папирус в ръце, с многоцветна огърлица и подобна на шлем шапка на главата.
Имхотеп беше най-големият архитект на Древен Египет, а може би и в цялата история. Той проектирал първата гигантска пирамида — Стъпаловидната, преди на някой изобщо да му хрумне идеята за пирамида.
Той беше изпреварил времето си с хиляди години.
Алби знаеше и за връзката между Имхотеп и една от предишните мисии на Джак.
Джак му беше разказал как неколцина блестящи жреци, почетени с името Имхотеп, създали много от капаните, които беше преодолял в търсенето си на ключовия камък на Голямата пирамида.
Тези връзки с древния свят — включително и знанията за Върховния Лабиринт — караха Алби да се запита дали Имхотеп Велики не е имал някаква допълнителна помощ в придобиването на невероятните си умения.
Дали е имал достъп до мъдростта на високоразвитата цивилизация, създала Падащите храмове и Лабиринта?
Човек, познаващ Словото на Тот, с лекота би замаял някоя примитивна култура като онази на ранния Египет.
— Ако си отнесъл тайните на Лабиринта със себе си в гроба, къде си погребан? — запита на глас Алби. — Къде е този голям хълм на Оракула под морето?
Думата Оракул напълно естествено го накара да си помиели за Лили. В края на краищата в момента тя беше Оракулът на Сива.
Може би Имхотеп е бил погребан в Сива. Пустинното градче наистина имаше висок скалист хълм, надупчен от катакомби и гробници, но Сива беше много отдалечена от морета и океани. Тя се намираше дълбоко в пустинята Сахара, недалеч от границата с Либия, на стотици километри от най-близкия бряг.
Алби потърси някаква информация за гробницата на Имхотеп и установи, че такава не е била откривана.
Отбеляза си да се върне на този въпрос и продължи със следващото попадение.
А то се оказа голямо.
Програмата му преводач беше намерила споменаване на „невъзможен лабиринт“ и „свещен връх“ в друг от файловете на Джак за Голямата пирамида — стара британска снимка на някакви йероглифи върху стената на Царската камера в самата пирамида.
Изглеждаше, че надписът е бил оставен по нареждане на строителя на пирамидата, всемогъщия фараон Хуфу, или Хеопс, както са го наричали гърците.
Преводът гласеше:
О, велики и мъдри Господари, направих така, както заповядахте!
Издигнах могъщата сграда, която ще улови и задържи страховитата мощ на Унищожителя на Ра.
Построих я край Акер, който неуморно бди над невъзможния лабиринт, кацнал на свещения си връх.
Когато смъртта ме отнесе, ще бъда положен в същата велика сграда и ще я използвам за своя гробница.
— Интересно — промърмори Алби.
Унищожителят на Ра беше древноегипетското название на убийственото слънчево петно Тартар, което щеше да унищожи Земята, ако Джак не беше възстановил ключовия камък на Голямата пирамида и не бе уловил лъчите му в кристалната му структура.
Но погледът на Алби беше прикован към друга част от текста:
Построих я край Акер, който неуморно бди над невъзможния лабиринт от свещения си връх.
— Който бди над невъзможния лабиринт — прочете на глас Алби. — Върховният Лабиринт.