Всичко се свежда до следното уравнение:
Еu = mcс.
Това е модифицирана версия на другото ми уравнение. То описва сигнала или по-скоро енергията на сигнала Еи, която трябва да се излъчи от Земята в определен момент. (Въпросната енергия е невъобразима; с е скоростта на светлината, която е много голямо число; в уравнението тя е повдигната на степен сама на себе си, което е наистина астрономическо число.)
Наричам този сигнал квантов импулс. По някакъв начин, с изпълняването на определена церемония в някакъв древен лабиринт, този сигнал или импулс ще бъде излъчен с невъобразима скорост в космоса, за да предотврати свиването на вселената и да спаси планетата ни.
Алби се изправи в стола си.
С научни термини, а не като историк или разказвач на митове, Айнщайн описваше какво ще се случи във Върховния Лабиринт.
Квантов импулс.
Сигнал, който ще бъде излъчен със свръхсветлинна скорост, за да каже на — на какво? — на разума в центъра на вселената, че на Земята все още има разумен живот.
Военните явно бяха решили, че Айнщайн си е изгубил ума, което и обясняваше множеството червени печати.
Само дето Айнщайн изобщо не беше бил луд.
Може и да не бе знаел за Големите игри, Трите тайни града, Петте железни планини и за трона в центъра на Върховния Лабиринт, но беше успял да открие същността на събитието Омега и квантовата механика зад начина на предотвратяването му.
— Жестоко… — промълви Алби.
В същото време Истън се върна от къщата при езерото и каза:
— Всички кутии са в мазето.
— Браво на теб — отвърна Алби. — Сигурен съм, че тези неща ще ни потрябват.
И после, докато часовникът отмерваше единайсет, Мей започна да изпраща картини от Рим.
След няколко минути радиото оживя и двата екипа се обадиха.
— Хора, чувате ли ме? — прозвуча гласът на Джак от говорителя.
Алби скочи към микрофона.
— Да, Джак.
Гласът на Зоуи се обади секунда по-късно.
— И ние ви чуваме.
— Какво открихте в Рим? — попита Джак.
— Джак, майка ти беше заловена от нов играч, някакъв тип на име Растор. Освен това се наложи да тръгнем без Агнес. Не знам дали е жива, или не. Растор я простреля доста лошо.
— Растор ли?
— Блестящ генерал, служил на Четирите царства, но после изпаднал в немилост — обясни Линда. — Изключително силен и безпощаден. Майка ти ще е в безопасност поне засега, защото той ще иска да я използва срещу теб. Агнес няма подобна стойност за него. Ако още не е мъртва, боя се за нея.
Последва мълчание.
— Разкажете ми за Рим — каза Джак.
— Целият град е заспал, също като Москва — отвърна Зоуи. — Открихме, че папата е наредил покушение срещу експерта по камбаните, бившата монахиня доктор Трейси Смит, но опитът бил неуспешен. Освен това се натъкнахме на няколко монаси на Омега и споменатия вече задник генерал Растор. Той си има свой собствен V-88 „Кондор“ и е повече от радостен да го използва. Взриви купола на „Свети Петър“ с него, преди да види сметката на монасите на Омега. Освен това спомена, че монасите може би се ползват с помощта на войниците католици от румънската армия, което е малко обезпокоително. После взе майка ти. Казано с две думи, той е голяма клечка в царския свят и се е върнал, за да направи своя ход.
— Кажете ми какво научихте за планината — каза Джак.
— Преди Растор да я плени, Мей прати снимки на документите, които видяхме в Тайния архив на Ватикана — каза Линда. — Снимки на Големия сфинкс в Гиза и писма от Франсис Ксавиер до тогавашния папа.
— Дай основното — каза Джак.
— Добре. Втората планина е Монблан. Третата е в Лхаса, в Тибет. Двете с майка ти сме убедени, че се намира под двореца Потала. Църквата смята, че четвъртата планина е някъде в Италия, по редицата местности, известни като Меча на архангел Михаил, но това не е сигурно. Трябва да проучим тази следа допълнително.
— А петата планина? — попита Алби, докато преглеждаше изпратените от Мей снимки от Тайния архив.
— Съжалявам, не открихме нищо за нея — отвърна Линда.
— Ами ти, Джак? — попита Зоуи. — Как мина в Мон Сен Мишел?
— Зле — отвърна Джак. — Сфинкса извърши Падането и после нареди да убият Хадес. В момента пътува към Върховния Лабиринт с някакви напътствия, написани от Имхотеп Велики…
— Чакай малко — прекъсна го Алби. — За бележките на Имхотеп. За оригинали ли става дума, или за копие?
— Ъ-ъ, копие — отвърна Джак. — Поне така мисля. Сфинкса или Мендоса каза, че били църковно копие на бележки на Имхотеп. Защо?