Беше висок, як и внушителен. Истън беше чул един от екипажа да се обръща към него с „господарю Яго“.
Яго застана над Истън и го изгледа с отвращение. Не каза нищо.
Радиостанцията му изпращя.
— Какво намерихте в останките от тайното имение на Хадес? — попита нечий глас.
— Само един жалък минотавър — каза Яго. — Останалите избягаха през тунелите на Мажино. Съжалявам, Хардин.
— Жалко — каза гласът. — Надявах се да се сдобием с няколко индивида, с които да тормозим капитан Уест. Не мога да си представя, че ще му пука за някакъв си минотавър.
— Капитан Джак е мой приятел — каза Истън. — Той ще дойде за мен.
Яго изсумтя презрително.
— Какъв е номерът ти, минотавър? — попита гласът от радиостанцията.
— Името ми е Истън — гордо отвърна той. — Аз сам си го избрах…
— Минотавър с име — изсмя се Яго. — Накъде се е запътил този свят?
— Аз съм приятел на капитан Джак. Той ще ме спаси — дръзко каза Истън.
— Минотавре, какво можеш да означаваш ти за Уест? — отвърна Яго. — Ти си едно от хилядите безименни нищожества като теб от Долния свят. Защо очакваш, че той ще направи каквото и да било усилие да те спаси?
Истън се поколеба и в гласа му се прокрадна колебание.
— Защото… аз… аз съм… негов приятел.
— Ваше величество, казахте да заловим всички живи — каза Яго по радиостанцията. — Какво да правя с този?
Последва кратка пауза.
— Чудя се дали да не го задържим като заложник. Уест е склонен да се грижи за подобни индивиди. Но не. Изхвърли го от самолета. Трябва да тръгвам. Пристигнахме при Лабиринта.
Връзката прекъсна.
Яго погледна Истън и сви рамене.
— Съжалявам, минотавре.
Вдигна ръка и посочи големия пръстен е печат, който носеше.
— Виждаш ли този пръстен? Сфинкса ми го даде. Докато го нося, тези бронзови са под мое командване. Ще направят всичко, което кажа. Всичко. Нека ти покажа.
И се обърна към най-близките бронзови.
— Вие двамата! Елате тук.
Бронзовите направиха три резки стъпки напред и се заковаха неподвижно пред Яго.
— Минотавър е номер… — отново каза Яго и поклати глава. — Бронзови. Хванете го.
Двамата бронзови сграбчиха Истън за ръцете и го изправиха на крака.
Яго преспокойно отиде до страничната врата на отсека и я отвори. Отвън нахлу вятър.
Ужас обзе Истън. Той отчаяно се опита да се отскубне, но без резултат. Бронзовите бяха много по-силни от него.
— Излезте през вратата с него.
Двамата безлики бронзови вдигнаха Истън и тръгнаха към отворената врата…
… и точно тогава самолетът се разтресе.
И неочаквано се люшна.
Стана толкова внезапно, че Яго и двамата бронзови отлетяха назад.
Истън падна на земята. Вече никой не го държеше.
— Сър! — обади се глас от говорителите в отсека. — Докладва мостикът! Имаме проблем! Някой хаква самолета!
Яго залитна към стълбите, които водеха към горната палуба и пилотската кабина, и извика гневно:
— Как така хаква самолета?
Самолетът рязко се наклони в другата посока и Яго трябваше да се вкопчи в парапета, за да не падне обратно в отсека.
— Някой пое контрол над управлението! Изглежда, са хакнали навигационната система! Вече нямаме контрол над самолета!
Истън гледаше всичко това с ужас и смущение. Бронзовите, които трябваше да излязат от самолета с него, тъкмо се изправяха на крака, когато второто рязко наклоняване ги отхвърли в другата посока.
И тогава, сякаш всичко това не беше достатъчно изненадващо, се случи най-неочакваното.
Задната рампа на огромния самолет започна да се отваря.
Малък циклон нахлу в товарния отсек и вятърът зафуча около бронзовите.
А после, следвайки вятъра, се появи хидроплан, който влетя в отсека и премина през колоните бронзови, разхвърляйки ги като кегли!
Хидропланът беше малък ICON А10, на чийто фюзелаж беше изписано Секси принц 1.
Той рязко спря…
… и от него изскочи Джак Уест-младши с две рязани пушки „Ремингтън“ в ръце, със стиснати зъби и пламтящи от ярост очи.
— Търся приятеля си Истън! — извика той.
Разбира се, Джак не беше предприел сам дръзкото спасяване.
Всички участваха.
И не беше лесно.
Веднага щом научи, че Истън е пленен от хората на Сфинкса в Елзас-Лотарингия, Джак нареди на Алби да се погрижи за самолета, в който го бяха качили.
Самолетът лесно беше открит и след кратко спиране в имението на Хадес Джак помоли Никой да го последва с техния много по-малък — но по-бърз — хидроплан.