Започна да пада заднешком, след което се обърна с носа надолу…
… двигателят му се включи и машината се изравни, управлявана от Джак в пилотската седалка, и се насочи право към Монблан и Егюий дю Миди.
Дион беше казал по радиото, че силите на монасите на Омега атакуват откъм италианската страна на тунела, и затова Джак се насочи към северния му френски край, който се намираше недалеч от градчето Шамони.
Летеше ниско и следваше извивките на терена, като се придържаше към долините и дефилетата, за да не бъде засечен от някой радар. Накрая, когато приближи Шамони, малкият хидроплан внезапно се появи иззад един склон, рязко зави и полетя с пълна скорост.
Както се беше надявал Джак, хората на Дион бяха влезли в тунела да посрещнат заплахата от другия край, което означаваше, че тук имаше само няколко коли — три камиона за персонал и два джипа с монтирани на тях картечници.
Войниците на Дион бяха хванати неподготвени от внезапната поява на хидроплана, който изникна от мрака зад близкия склон.
И останаха още по-изненадани, когато малкият самолет, управляван от Джак, спря.
Той профуча над пътя, малко над спрелите при входа коли — толкова ниско, че едва не ги закачи, — след което полетя като изстрелян куршум право в тунела!
От гледна точка на Джак картината беше смразяваща.
В един момент той се рееше в сребристата лунна светлина през долини между скалисти склонове.
А в следващия се носеше над пътя с военни машини и после…
… стените на тунела профучаваха покрай него.
Тунелът беше модерен и широк, с две широки платна, позволяващи на два тежкотоварни камиона да се разминат спокойно; освен това от двете страни на пътя имаше издигнати тротоари в случай че на някой му се наложи да спре заради авария.
Което означаваше, че тунелът беше достатъчно широк, за да може хидропланът на Джак да лети в него с безумна скорост.
Джак трябваше да се съсредоточи изцяло, за да не удари стените на тунела с краищата на крилата, но се справи и не след дълго ги видя — големи камиони, мотоциклети, джипове и трупове, може би двайсет, пред отворен авариен изход в лявата стена на тунела.
Обърна се към Истън и четиримата му бледолики.
— Дръжте се! Ще е наистина адски гадно!
Беше казал на Бърти, че не се нуждае от колесници, и това наистина беше така.
Натисна лоста напред и хидропланът се сниши още повече над пътя.
Плъзгачите докоснаха асфалта… издържаха секунда, преди да се счупят… след което малкият А10 се понесе по корем, вдигайки дъжд от искри… право към спрелите при аварийния изход машини.
Вряза се в групата коли, които се разлетяха във всички посоки, накрая се удари в един джип, отскочи настрани и се тресна в един паркиран камион.
Джак вече беше разкопчал колана си и отваряше вратата.
Истън и бледоликите му изскочиха от другата врата и го последваха.
В слушалката си Джак чуваше стрелба, трясък на хеликоптер и отчаяните викове на Дион и монасите на Омега, които се сражаваха в пещерата на храма.
Джак посочи голямата врата на аварийния изход.
— Истън! Разположи бледоликите във формация около нас. Влизаме в гнездо на оси, където две групи вече се бият.
И с тези думи се затича от смачкания хидроплан „Секси принц 1“, някогашна играчка на Дион, а сега пълна развалина — към вратата, водеща към Залата на Падащия храм в тази желязна планина.
Пробягаха стотина метра по широк тунел с грубо изсечени стени.
В края му имаше огромна древна арка, покрита с йероглифи на Словото на Тот. Върху ключовия й камък имаше примитивна версия на рисунката на Нютон на Луната и нейната планина, насочена надолу към друга планина на Земята.
От другата страна на арката се лееше ярка светлина на прожектори.
Трещяха изстрели.
Бумтенето на ротори разтърсваше въздуха.
И на ярката светлина Джак зърна силуети на хора — или на бронзови, не можеше да определи, — които тичаха през входа.
Преглътна.
Това наистина беше гнездо на оси.
Стигна до арката и погледна към залата.
— Къде сме се озовали, по дяволите?
Пред очите му се разкриваше истински пандемониум.
Битката в залата на този Падащ храм беше мащабна, хаотична, шумна и ожесточена.
Навсякъде имаше движение и на Джак му трябваха няколко секунди, докато възприеме всичко.
Първо, самото място.
То горе-долу приличаше на Залата на Падащия храм на Мон Сен Мишел — гигантска пещера с великолепен храм с формата на пумпал в центъра. Също като на Мон Сен Мишел, храмът беше окачен на древни вериги над широка шахта, която се устремяваше към земните недра.