Точно над храма имаше друга, много по-тясна шахта — с ширината на човек, — която продължаваше нагоре, най-вероятно до самия връх на Егюий дю Миди.
От по-тясната шахта се спускаше стоманено въже, което продължаваше надолу към горното ниво на Падащия храм и завършваше с малка клетка.
В клетката имаше нещо като лебедка и лост. Това беше капсулата, с която хората на Дион бяха разчистили лунната шахта, за да я подготвят за Падането.
Джак реши, че някоя от постройките на върха на Егюий дю Миди е служела като похлупак, който да скрива лунната шахта. Но тези постройки бяха съвсем нови. Шахтата явно се бе запълнила със сняг и лед през вековете и сега на Дион му се беше наложило да я разчиства.
Но залата не беше всичко.
В нея имаше две противникови сили — хора, коли и оръжия.
Разположението им беше просто — едната се намираше в центъра на пещерата и защитаваше Падащия храм. Там беше Дион с хората си.
Втората сила беше подредена около храма и се опитваше да го превземе. Това беше орденът на Омега с неговите войници.
Джак огледа бойното поле от центъра навън.
На самия храм, зад прикритието на обелиските и подиумите, бяха Дион Десакс и Йегер Айнс, които стреляха отчаяно.
Те се намираха на второто ниво на храма и се опитваха да се доберат до огромния централен обелиск, прикривани от двама рицари на Златната осмица, които също стреляха.
Около основата на Падащия храм, непосредствено до тесния процеп между ръба му и шахтата, имаше петдесетина бронзови, обърнати навън и въоръжени с блестящи бронзови копия. Джак не знаеше откъде Дион се е сдобил с тях…
Но рицарите и бронзовите не бяха единствените съюзници на Дион.
Не един, а два хеликоптера „Сюпър Сталион“ бяха увиснали във въздуха над храма и стреляха със страничните си тежки картечници.
Гледката беше внушителна и шантава — Джак никога не беше очаквал да види два от най-големите военни хеликоптери на света в затворено пространство като това.
Хеликоптерите изстрелваха трасиращи куршуми и оглушителният рев на роторите им изпълваше огромната пещера до такава степен, че беше трудно да се чуе каквото и да било друго.
За търбусите на хеликоптерите бяха окачени яки вериги, които се мятаха като камшици.
„Защо е трябвало да вкарват хеликоптери тук?“ — запита се Джак.
После видя веригите над Падащия храм и разбра.
Те бяха замръзнали и покрити с дебел лед. Дион беше извикал хеликоптерите да вдигнат храма — и самия него — след Падането.
Недалеч от храма бяха паркирани три танка, три камиона за персонал и два дълги влекача с открити платформи, които най-вероятно бяха докарали хеликоптерите със сгънати ротори.
Джак погледна към втората воюваща страна, която се опитваше да достигне до Падащия храм.
Тя се състоеше от пет военни джипа, върху които бяха монтирани мощни 23-мм зенитни оръдия. По страните им имаше флаг в синьо, жълто и червено.
Джиповете бяха паркирани до самата арка, оръдията им бяха насочени както нагоре към хеликоптерите, така и надолу към бронзовите. Войници в камуфлажно облекло стреляха неуморно и по двете мишени. За разлика от обичайните куршуми на пистолети и автомати, зенитните помитаха бронзовите и ги държаха на разстояние, но без да ги убиват.
Погледът на Джак се спря върху флаговете.
Румънски.
„Румънски войници — помисли си той. — Мускулите на ордена на Омега. Вероятно ултраконсервативни военни от ултраконсервативна християнска страна, притекли се с радост на помощ на един ултраконсервативен орден“.
Заключението му се потвърди — Джак видя, че двамата, които водеха румънските войници и раздаваха заповеди, са монаси на Омега.
Последна беше третата група — той самият, Истън и четиримата им бледолики.
— Добре — каза Джак. — Как да изиграем това…?
В този миг някакъв бронзов изникна до Джак — измъкна се изпод една преобърната кола и се хвърли към него, — но беше спрян навреме и отблъснат от двама бледолики.
— Леле… — изпъшка Джак.
— Джак! — каза гласът на Алби в ухото му. — Луната се изравнява с Егюий дю Миди! След десетина секунди ще се озове директно над теб и ще остане така четиринайсет минути. Ако искаш да извършиш Падането тук, по-добре се размърдай!
— Ясно. — Мислите на Джак запрепускаха.
Внезапно трасиращ куршум улучи един от джиповете. Последва огромна експлозия, джипът отхвърча назад и се блъсна в стената на метър от Джак.