… и входът на малкия тунел се срути, запълвайки се със скали и прахоляк.
И изведнъж Джак и Истън се озоваха хванати натясно в пещерата на Падащия храм с монасите на Омега и страховития генерал Растор.
След това събитията се развиха наистина стремглаво.
Облечен в сиво войник с маска и гранатомет на рамо скочи от камиона на Растор и стреля по хеликоптера, от който беше скочил Дион.
Реактивният снаряд улучи целта си и хеликоптерът експлодира и започна да се върти бясно в затвореното пространство, оставяйки след себе си черна диря.
Огромната машина се стовари по нос върху каменния под на пещерата и перките й се отчупиха на мига.
Опашката на хеликоптера се оплете в една от дебелите древни вериги, които висяха от тавана, и машината остана да виси със задницата нагоре — носът й балансираше на ръба на шахтата, а опашката висеше от замръзналата верига.
Петима монаси на Омега и петима от румънските им войници се опитаха да се доберат до изходния тунел, но двайсетина от хората на Растор скочиха от камионите и бързо ги обкръжиха с вдигнати оръжия. Монасите и румънците хвърлиха оръжията си и вдигнаха ръце.
И Джак и Истън, които продължаваха да се крият зад преобърнатия джип, станаха свидетели на изключително необичаен разговор.
Растор се извиси над главния монах, който беше хванат от двама от неговите облечени в сиво маскирани войници.
— Как се казваш, монахо?
— Брат Езраел.
— Какъв е постът ти в ордена?
— Втори след брат Езекил.
Растор кимна.
— Познавам методите ви, монахо, защото навремето бях един от вас. Кажи ми, Езекил успя ли в Потала, преди желязната планина там да бъде унищожена от ракетата на Сфинкса?
Джак едва не скочи на крака от изненада.
Брат Езраел също беше сащисан.
— Аз… той… откъде знаете…? — запелтечи изуменият монах.
Растор се пресегна и сграбчи брат Езраел за гърлото с огромната си ръка.
Вдигна безпомощния монах на две педи над земята.
— Попитах: твоят събрат изпълни ли Падането под двореца Потала в Лхаса, преди Сфинкса да унищожи желязната планина с ядрена ракета?
Задушаващият се брат Езраел задраска стисналата гърлото му ръка и накрая изграчи:
— Да… да, Езекил успя.
— И сега е на път към Върховния Лабиринт ли? — попита Растор.
— Да…
Зашеметеният Джак слушаше мълчаливо и мислите му препускаха още по-бясно от чутото.
Сфинкса беше изпълнил Падането при Мон Сен Мишел.
И Дион току-що беше направил същото тук, при Монблан.
Но Езекил също го беше направил при друга желязна планина в Тибет и в момента пътуваше към Върховния Лабиринт.
Растор, който продължаваше да държи монаха над пода, поклати разочаровано глава.
— Вашият орден се стреми към свят, в който жените и телата им са собственост на мъжете. Ако успее в Лабиринта, твоят брат Езекил ще създаде такъв свят.
Монахът Езраел вече се задушаваше.
— Ама че дребнава философия — продължи Растор и вдигна монаха още, така че лицето му да се изравни с неговото. — Защо изобщо да има мъже, жени и дори вселена?
И с тези думи генералът гигант пречупи врата на монаха и тялото на брат Езраел се отпусна безжизнено.
Растор хвърли трупа му на пода.
— Убийте другите монаси и румънските им приятели — нареди той на войниците си и закрачи небрежно към шахтата.
Затрещя автоматична стрелба. Останалите монаси и румънците бяха застреляни там, където ги бяха поставили на колене.
Растор стигна до ръба на шахтата и спря при едно лежащо на земята тяло. Главата на бронзовия беше отнесена от един от огромните 50-милиметрови куршуми.
— Какво имаме тук?
Главата и раменете на бронзовия бяха боядисани в светлосиньо. Един от бледоликите на Истън. Същият, който беше улучен пред очите на Джак преди малко.
— Боядисан бронзов… — каза Растор. — Ама че странно. Кой би помислил да направи подобно нещо?
Гигантът се обърна и повиши глас.
— Капитан Уест! Тук ли сте? Ако отговорът е да, по-добре се покажете, защото рано или късно ще ви открием.
Сърцето на Джак едва не спря.
— Какво ще правим? — прошепна Истън.
Джак не отговори.
А просто се изправи.
Растор изгледа спокойно Джак и каза бавно:
— Капитан Уест. Човекът, направил на пух и прах системата на Четирите царства. Вестта за забележителните ви дела по време на Големите игри достигна чак до най-дълбоката тъмница на Ереб. Мисля, че и двамата бяхме негови обитатели по едно и също време. Поне за кратко.
— Кой сте вие? — попита Джак.
— Генерал Гартън Растор. На младини бях член на ордена на Омега. Там научих за края на всички неща. Но монашеският живот не беше за мен, така че постъпих в армията. Безпощадността ми послужи добре и се издигах, докато не станах генерал на Четиримата царе. Аз бях техният меч, най-добрият им генерал… докато не престанах да съм такъв. Докато не започнаха да се страхуват от мен. И един ден сипаха опиат във виното ми, отвлякоха ме и ме заключиха в недрата на Ереб.